— Къде е Тайбър? — Рони огледа стаята, за да се увери, че го няма.
— В момента е с Калън. Той е шеф по сигурността тук и някои от новите мерки, които въвеждат, изискват неговото внимание.
Меринъс се изправи от стола, в който бе седнала и тръгна към леглото.
— Имам малко дрехи, които би трябвало да ти станат. Оставила съм ги в банята, ако желаеш да се измиеш и облечеш. Засега бих ти предложила да си вземеш само душ. Изглежда облекчава най-неприятните ефекти от чифтосването, но само за кратко.
Рони усети как по лицето й плъзва топлина, когато другата жена спомена за безумното желание, което я бе държало в хватката си по-рано днес. Можеше да се справи с факта, че желае един мъж, страдайки, но това вече беше нелепо.
— Само за кратко? — попита Рони яростно и се намръщи. — Не — поклати глава. — Това трябва да спре по някакъв начин. Веднага — тя не можеше да приеме нищо друго.
Рони усещаше как възбудата се надига отново в тялото й. Чувстваше кожата си раздразнена, чувствителна, гърдите й бяха подути, а клитора й пулсираше настойчиво. Не можеше да се справи с това. И преди не се бе чувствала добре, но това бе по-лошо, отколкото би могла да си представи. Чудеше се дали Тайбър страда. Най-вероятно не. А ако някой го заслужаваше, това бе той.
Меринъс въздъхна.
— Ефектите са временни, Рони, но не без определена цена. Изкъпи се, а аз ще те повикам да слезеш, когато поднесат вечерята. Ще говорим, когато приключиш.
Тя се обърна да напусне стаята, оставяйки Рони с твърде много проклети въпроси без отговори.
— Почакай — Рони се загърна със завивката и се плъзна от високото легло. Проклятие, нима Тайбър мислеше, че всички са високи колкото него? — Кажи ми как да спра това, още сега.
Меринъс се обърна назад с мрачно изражение на лицето.
— Не можеш да го спреш. То ще следва развитието си. Сега върви да се изкъпеш. Времето, в което можеш да стоиш и да чакаш Тайбър, е ограничено. Знам, че имаш въпроси и на някои от тях мога да ти отговоря. Но не и докато не се успокоиш.
Рони пое дълбоко дъх, взирайки се в непреклонното изражение на другата жена. Тя изглеждаше повече от непоколебима и Рони имаше чувството, че е свикнала да прави всичко по свой собствен начин.
— Тези ухапвания — изсъска младата жена, обръщайки се към Меринъс. — Ако исках първо да се изкъпя, щях да помоля — но все пак тръгна към банята, решена да се справи с това и да получи отговори на въпросите си възможно най-скоро.
Меринъс обаче беше права. Водата облекчи надигащата се възбуда, която вече бе започнала да я измъчва. Разбира се, Рони предпочете студена вана. Трепери в хладната вода, докато успя да издържи, и после постепенно пусна топла, за да стане по-поносима.
Банята беше мечта. Италиански мраморен под, порцеланова мивка, разположена върху шкаф от черешово дърво. В средата на помещението имаше огромна вградена вана, достатъчно голяма да побере трима души. Душът се намираше в далечния ъгъл. Пред отсрещната стена, точно до вратата имаше небесносин резбован стол в стил кралица Ана, а до него — антична черешова маса. Шкафовете бяха вградени в стените, декоративните кътчета съдържаха различни скъпи сувенири. Беше пищна, но едновременно с това доста комфортна. И по-различна от всичко, което Рони някога бе виждала.
Когато почувства, че ще успее да издържи да ходи, без да се моли първо да бъде изчукана, младата жена излезе от огромната вана, подсуши косата си и бързо облече дългата рокля и робата, които й беше оставила Меринъс. Нямаше бикини, но Рони не искаше да предизвиква късмета си точно в този момент, като позволи на нещо да се докосне до изключително чувствителната й женственост.
Следваше вечерята. Тя я очакваше във всекидневната върху малка, стъклена масичка, разположена до плъзгащите врати на балкона. Храната беше лека. През цялото време Меринъс стоя до нея на пост, за да се увери, че е приключила, преди да покрие подноса. След това седна обратно в стола и я загледа безмълвно.
— Добре, отговори ми — напомни й Рони. — Какво ми направи Тайбър и как да се отърва?