Щеше да е по-добре да получи отговорите бързо, помисли си тя, защото леките контракции в утробата й бяха на път да я побъркат.
— Зачатие — Рони замръзна при думите на другата жена. — Това е единственото нещо, което облекчава разгонването. Но няма да се освободиш от Тайбър, дори тогава. Природата е малко по-умна, отколкото ние смятахме. Ти и Тайбър никога няма да можете да се разделите. Винаги ще бъдеш част от него, заради детето, което ще заченеш, както и заради хормона, който никога няма напълно да напусне тялото ти. Ти си негова половинка. Завинаги.
Една дълга минута Рони остана втренчена мълчаливо в Меринъс. Ако другата жена не изглеждаше толкова сериозна, щеше да й се изсмее в лицето. За съжаление, явно моментът не бе много подходящ да се забавлява в ситуация, която граничеше с кошмар.
— Като в ада съм — Рони скочи на крака, без да обръща внимание на стола, който полетя към пода и падна върху мокета.
Това не беше добре. Загледа се в спокойното изражение на Меринъс, усещайки паниката в себе си, докато другата жена я наблюдаваше почти състрадателно.
— Рони, трябва да разбереш…
— Не, ти трябва да разбереш — възрази яростно тя, като прокара отчаяно пръсти през косата си. — Не съм молила за това. Не съм искала от Тайбър да оставя този белег върху мен и със сигурност не съм го молила да ме целува. Няма да го приема.
Дете? Трябваше първо да забременее? Да роди едно бебе в свят, в който всеки наемник и пропаднал престъпник щеше да иска да го отвлече. Да го отнеме от ръцете й и да го предаде на група чудовища, които щяха да му сторят, Бог знае, какво.
В Рони се надигна ужас и притисна с ръце корема си, докато се опитваше да отхвърли от съзнанието си подобен изход. Не можеше да го направи. Бог да й е на помощ, нямаше да преживее това!
— Рони, отрицанието няма да ти помогне с нищо — Меринъс се изправи бавно на крака. — Била съм в твоето състояние. Знам колко си объркана и ядосана. Но те не искат това. По никакъв начин. Можеш го обсъдиш с Тайбър.
Рони се вгледа в нея, без да мига. Усещаше как истерията се надига в съзнанието й, докато се бореше да приеме нещо, което считаше за неприемливо.
— Какво да обсъдя с него? — изръмжа най-накрая яростно. — Да си отворя краката, за да може да ме изчука и да ме изостави отново? О, да, нека да поговорим за това. Изпълнението му беше пълен провал, Меринъс, и аз не съм готова да се изправя пред последиците сама. Със сигурност не и с дете, което ще бъде в опасност от момента на зачеването си.
Меринъс се намръщи.
— Тайбър никога не те е изоставял, Рони.
Младата жена се разсмя. Не успя да се сдържи. Меринъс изглеждаше толкова искрена, толкова уверена в честта на Тайбър, че това бе единственото, което можа да направи.
— И така, кажи ми, Меринъс, как получих този белег? Къде, по дяволите, беше той през последната година и повече?
— Тайбър не е знаел за белега…
— Значи всеки от тях може да маркира, която си иска жена, и след това като някой стар котарак просто да скочи и да хукне към следващата? — Рони стисна юмруци, когато яростта почти я погълна.
— Рони, трябва да разбереш… — опита отново Меринъс.
— Грешиш — ръката на Вероника сряза въздуха, отхвърляйки молбата на другата жена. — Няма да разбера тези глупости, Меринъс. Това е моят живот. Всяко дете, което зачена, ще бъде мое. Няма да му позволя да ми причини това. А също и да ме оплоди, а след това отново да реши, че се нуждае от някоя, която е повече жена от мен.
Мисълта Тайбър да докосне друга я накара да обезумее от мъка.
— Тайбър не би направил това! — възрази Меринъс. — Ти ще бъдеш защитена, а твоето дете още повече.
Рони изсумтя недоверчиво.
— Калън може и да приема всичко това, като истински мъж, но от опит знам как точно действа Тайбър. Не, благодаря. Без бебета. Без Тайбър. Къде, по дяволите, се намирам и как да се прибера у дома?
— Какъв дом? — гласът на Тайбър, нисък и яростен, изръмжа от вратата. — Той беше изгорен до основи още преди да се приземим в имението. Явно се налага да останеш с котарака, бейби.
Глава дванадесета
— Тайбър! — гласът на Меринъс беше сдържан, въпреки това в думите й се долавяше лек шок. — Това беше ненужно!
Рони обаче не му даде време да се извини. Нападна го, а гневът и яростта се смесиха с болката толкова силно, че момичето се почувства така, сякаш щеше да я унищожи.