— Къде са ми дрехите? — младата жена пренебрегна спазмите в утробата си и се извърна от Тайбър.
Вече дори нямаше дом и не можеше да си позволи да вярва, че всичко, което би могла да има с него, ще продължи, след като се погрижеше тя да забременее. Къде щеше да отиде тогава? Трябваше да си тръгне, да избяга или никога нямаше да може да се освободи от него.
Тайбър въздъхна тежко зад нея.
— Знам, че си изплашена, Рони.
— Не съм изплашена — тя се бореше с тръпката от чисто усещане, когато възбудата започна да пулсира между бедрата й. Погледът, който му отправи блестеше от желание за възмездие. — Бясна съм. Така че разкарай се от мен, по дяволите, преди да ти отрежа главата, както трябваше да направя, когато остави този проклет белег на шията ми. Къде, по дяволите, са дрехите ми?
Рони отново влезе в спалнята, решена да игнорира мъжа, който вървеше зад нея. Можеше да го почувства, а той дори не я докосваше.
— Дрехите ти трябваше да се изперат — отвърна Тайбър, гласът му бе твърде нежен, и твърде внимателно контролиран, когато застана зад нея. — Рони, ти страдаш. Не трябва да е така.
Тя спря в долния край на леглото и сграбчи отчаяно таблата, когато стомахът й се стегна много силно. Затвори очи, борейки се с мъжа, борейки се със знанието за това какво се случваше с нея, с всяка клетка на тялото си. Господи, беше толкова слаба, защото знаеше, че въпреки неестествената сила на възбудата й ставаше все по-трудно да му се противопостави, да поддържа яростта си. Гласът на Тайбър беше мек, разкаян, и й напомняше за годините, когато беше винаги до нея. Напомняше й колко много го обича, колко много я бе заболяло, когато внезапно изчезна от живота й.
Дори страхът от забременяване не би могъл да потуши желанието, предизвикващо в тялото й порой от усещания. Как да го отхвърли? Как би могла да се бори с тялото си, с желанията и сърцето си?
— Добре съм — думите се отрониха между стиснатите й зъби. — Намери ми някакви дрехи. Искам да се махна от тук.
Ако само можеше да избяга от него, помисли си Рони отчаяно. Това напрежение не я измъчваше толкова много, докато той не се появи отново в живота й. Ако успееше да се махне, може би то щеше да се успокои и да се притъпи до лекото дразнене, което беше преди.
— То няма да изчезне, Рони — ръцете на Тайбър се отпуснаха тежко на раменете й, палците му погалиха стегнатите мускули, докато младата жена се бореше с тръпките на удоволствие, които предизвика докосването му.
Мазолестите възглавнички на пръстите му одраскаха кожата й, сгорещиха плътта й и я накараха да простене от удоволствието, което се разпростря по тялото й.
Беше прекрасно — докосването му, уханието му, което се обвиваше около нея с топлота, изгаряща душата й.
— Не мога да го направя — прошепна Рони, борейки се със сълзите, стягащи гърлото й. Толкова много се нуждаеше от него. — Всичко се случва прекалено бързо.
— Не трябва да правиш нищо, бейби — обеща й Тайбър нежно, устните му шепнеха над белега, който беше направил толкова отдавна. Накара я да потръпне от копнеж. — Аз ще се грижа за всичко, Рони. Обещавам.
Всяка клетка в тялото й изкрещя от наслада, когато езикът му погали малката раничка. Щеше да го отблъсне, уверяваше се сама Рони, ако можеше да се пребори с мрежата на миналото и възбудата, които се затягаха около нея, оставяйки я без дъх под докосването му. Как можа да й го причини? Как бе възможно природата да е толкова жестока и да му даде такова преимущество над нея?
— Мога да помириша възбудата ти — прошепна мъжът в ухото й. — Като топла, сладка сметана. Тя ме привлича, Рони. Не искам нищо друго, освен да застана на колене, да вдигна роклята ти и да заровя езика си в горещата ти сърцевина.
Тя се разтрепери неудържимо при думите му, от гърлото й се откъсна скимтене, когато той дръпна робата от раменете й. Чувстваше се слаба, замаяна, безпомощна да се бори с него, след като го желаеше с всяка клетка на тялото си.
— Толкова си топла, мека и съблазнителна, караш ме да изгубя всяко подобие на контрол. Правиш ме безразсъден, Рони, толкова съм гладен за теб, че не мога да мисля за нищо друго, освен да те вкуся.
Езикът му облиза рамото й, груб и леко грапав, и откъсна стон на удоволствие от устните й. Ръцете му плъзнаха тънките презрамки на роклята по раменете й, а устата му оставяше горещи целувки след тях.