— Да не искаш да кажеш, че Грег я е убил? — попита Майрън.
— Разбира се.
Тя пристъпи към него, за да спечели време, използвайки секундите както боксьор използва броенето след изненадващ удар. Емили взе палтото си от ръцете му.
— Трябва ли наистина да го унищожа, или мога да ти се доверя? — попита тя.
— Мисля, че първо трябва да ми обясниш.
— Какво ще кажеш за малко кафе?
— Не — отговори Майрън.
— Имам нужда от кафе. Ела. Ще говорим в кухнята.
Тя държеше главата си високо и вървеше със същата походка, която Майрън бе наблюдавал на записа. Той я последва в светлата бяла кухня, която блестеше с луксозните си плочки. Повечето хора вероятно биха си помислили, че едва ли не си заслужава да умреш заради подобен декор. Майрън смяташе обаче, че прилича на тоалетна в скъп ресторант.
Емили вдигна машината за кафе.
— Сигурен ли си, че не искаш? Кафето е „Старбъкс“. Хавайска смес.
Майрън поклати глава. Емили вече се съвземаше. Възвърна си хладнокръвието. Щеше да я остави на спокойствие. Човек, който чувства, че има контрол над нещата, говори повече и мисли по-малко.
— Опитвам се да реша откъде да започна — каза тя, като сипа вода в машината.
Силният аромат веднага изпълни въздуха. Ако участваха в реклама за кафе, единият от тях в момента щеше да въздиша.
— И не ми казвай да започна отначало, защото ще закрещя — добави тя.
Майрън вдигна ръце, за да покаже, че няма да направи подобно нещо.
Емили натисна цедката, усети съпротива и натисна отново.
— Един ден тя дойде при мен в супермаркета — каза тя. — Съвсем изненадващо. Аз се протягам към някакви замразени кифли, а тази жена ми съобщава, че открила нещо, което можело да унищожи съпруга ми. Казва ми, че ако не й платя, ще се обади във вестниците.
— А ти какво й отговори?
— Попитах я дали има нужда от монети за телефона — засмя се Емили и се изправи. — Реших, че става дума за шега. Казах й да действа и да унищожи копелето. Тя просто кимна и ми отвърна, че ще поддържаме връзка.
— И това беше всичко?
— Да.
— Кога стана това?
— Не знам. Преди две-три седмици.
— И кога се чу с нея след това?
Емили отвори един от шкафовете и извади чаша за кафе. На нея имаше рисунка на герои от анимационни филми. Надписът под рисунката гласеше: „Най-страхотната майка в света“.
— Правя достатъчно за двама — каза Емили.
— Не, благодаря.
— Сигурен ли си?
— Да — отвърна Майрън. — Какво стана след това?
Емили се наведе и надникна в машината за кафе, сякаш беше кристална топка за врачуване.
— Няколко дни след това Грег ми направи нещо…
Тя спря внезапно. Тонът й беше по-различен сега. Думите излизаха по-бавно и предпазливо.
— Казах ти го последния път, когато беше тук. Той ми направи нещо ужасно. Подробностите не са важни.
Майрън кимна, но не каза нищо. Нямаше смисъл да повдига въпрос за касетата и да я разсейва. Трябваше да я подтикне да говори — това беше ключът.
— Когато тя ми се обади отново и каза, че Грег е готов да плати за мълчанието й, аз й предложих повече, ако проговори. Тя ми отвърна, че това ще струва доста много. Казах й, че не ми пука колко. Опитах се да споделя проблемите си с нея като с жена. Стигнах чак дотам, че й разказах за положението ми и за това как Грег се опитва да ми отнеме децата. Тя уж ми съчувстваше, но ми обясни, че не можела да си позволи да се държи като филантроп. Ако исках информацията, трябваше да платя.
— Каза ли ти колко?
— Сто хиляди долара.
Майрън едва не подсвирна. Сериозно двойно изнудване. Стратегията на Лиз Горман вероятно беше да прибере парите и на двамата и да продължи да ги изнудва, докато се чувства в безопасност. Или пък е искала да направи бърз удар, защото е знаела, че отново ще трябва да се крие. И в двата случая от гледна точка на Лиз Горман изглеждаше логично да вземе пари от всички заинтересувани страни — Грег, Клип и Емили. Получаване на пари за мълчание. Получаване на пари, за да пропееш. Изнудваните имат лоялността на политици в годината на изборите…
— Знаеш ли какво е имала срещу Грег? — запита Майрън.
Емили поклати глава.
— Не искаше да ми каже.
— Но си била готова да й платиш сто хиляди долара?