Емили остави чашата и го погледна. Очите й бяха ясни.
— Да. А ти беше прав и за всичко друго. Избрах детската стая, защото той никога не слизаше долу. Реших, че когато се прибере у дома — не знаех, че е избягал — кръвта щеше да си остане там. Слушай, знам, че отидох прекалено далеч, но не съм лъгала. Той я уби.
— Не знаеш със сигурност.
— Какво?
— Може да се е спънал в трупа по същия начин като теб.
— Сериозно ли говориш? — запита тя с остър тон. — Разбира се, че Грег я е убил. Кръвта на пода беше съвсем прясна. Той беше човекът, който можеше да загуби всичко. Имал е и мотив, и възможност.
— Също като теб — каза Майрън.
— Какъв мотив?
— Искала си да го накиснеш за убийство. Искала си да запазиш децата си.
— Това е абсурдно.
— Имаш ли някакво доказателство, че историята ти е вярна? — попита Майрън.
— Какво да имам?
— Доказателство. Не мисля, че ченгетата ще ти повярват.
— Ти вярваш ли ми? — попита тя.
— Бих искал да видя някакво доказателство.
— Какво искаш да кажеш с това „доказателство“? — рязко каза тя. — Какво например? Не съм правила снимки.
— Някакви факти, които да подкрепят историята ти?
— Защо бих я убила, Майрън? Какъв мотив мога да имам? Имах нужда от нея жива. Тя беше най-добрата ми възможност да запазя децата си.
— Нека да приемем за момент, че тази жена наистина е имала нещо срещу Грег — предложи Майрън. — Нещо конкретно. Като писмо, което е написал, или видеокасета — добави той и я загледа, за да види как ще реагира.
— Добре — кимна тя. — Продължавай.
— Да предположим, че те е измамила. Продала е уличаващите доказателства на Грег. Признаваш, че той е бил там преди теб. Може да й е платил достатъчно, така че тя да се откаже от споразумението ви. А после ти влизаш в апартамента й. Научаваш какво е направила. Осъзнаваш, че единствената възможност да запазиш децата си е изчезнала. Затова я убиваш и прикачваш убийството на човека, който, изглежда, най-много печели от смъртта й — Грег.
Емили поклати глава.
— Това е откачено — каза тя.
— Мразела си Грег достатъчно — продължи Майрън. — Той ти е направил мръсотия. Сега ти му я връщаш.
— Не съм я убивала.
Майрън погледна отново към червеношийките, но бяха отлетели. Дворът изглеждаше гол, без никакъв живот в него. Той изчака няколко секунди, преди да се обърне пак към нея.
— Знам за касетата с теб и Тъмпър — каза той.
В очите на Емили проблесна гняв. Пръстите й стиснаха чашата за кафе. Майрън почти очакваше да бъде замерен с чашата.
— Как, по дяволите…
После пръстите й се отпуснаха. Тя отстъпи назад и сви рамене.
— Няма значение — каза тя.
— Сигурно си побесняла заради касетата — каза той.
Емили поклати глава. Лека усмивка се появи на устните й.
— Ти просто не загряваш, нали, Майрън?
— Какво не загрявам?
— Не търсех отмъщение. Единственото нещо, което имаше значение за мен, бе, че тази касета можеше да ми отнеме децата.
— Не е така, разбирам — възрази Майрън. — Ти би направила всичко, за да запазиш децата си.
— Не съм я убила.
Майрън смени темата.
— Разкажи ми за теб и Тъмпър — каза той.
Емили се изсмя презрително.
— Не мислех, че си от този тип, Майрън.
— Не съм.
Тя взе чашата с кафе и отпи солидна глътка.
— Изгледа ли касетата от началото до края? — запита тя с разгневен и същевременно флиртаджийски тон. — Натисна ли копчето за забавен кадър няколко пъти? Изгледа ли някои части отново? Свали ли си панталона, докато гледаше?
— На всичките ти въпроси отговорът е „не“.
— Колко видя?
— Достатъчно, за да разбера какво става.
— И после спря?
— Да, спрях.
Тя го изгледа иззад чашата.
— Знаеш ли, аз всъщност ти вярвам. Ти си такъв почтен добряк.
— Емили, опитвам се да помогна.
— На мен или на Грег?
— Да помогна да се разкрие истината. Предполагам, че и ти искаш това.
Емили сви рамене безразлично.
— Та кога вие с Тъмпър…
Тя се засмя на неудобството му.
— Това беше първият път — отговори Емили. — Във всички отношения.
— Не съдя…
— Не ми пука дали съдиш, или не. Искаш да знаеш какво стана, нали? Беше ми за първи път. Тази малка курва ме вкара в капана.