Одри слушаше напрегнато. Късата й коса беше станала доста дълга отпред. Бретонът висеше до очите й. Тя непрестанно дъвчеше долната си устна и духаше косите от челото си. Никога преди Майрън не беше виждал човек над единайсетгодишна възраст да прави подобно нещо. Беше сладък жест.
— Вярваш ли й? — запита Одри, като отново махна към дома на Емили.
— Не съм сигурен — отговори Майрън. — Историята й звучи логично. Не е имала мотив да убива Лиз Горман, освен за да набеди Грег, а това е само догадка.
Одри наклони глава, сякаш искаше да каже: „Може би да, може би не“.
— Какво? — попита Майрън.
— Ами — започна тя — не е ли възможно да разглеждаме тази история от погрешен ъгъл?
— Какво имаш предвид?
— Приемаме, че изнудвачката е имала мръсотия срещу Грег Даунинг — отговори Одри. — Но може да е имала нещо срещу Емили.
Майрън спря, погледна към къщата, сякаш там щеше да види отговора, после се обърна отново към Одри.
— Според Емили — продължи Одри — изнудвачката се е свързала с нея. Защо? Тя и Грег вече не са заедно.
— Карла не е знаела това — отговори Майрън. — Решила е, че Емили е негова съпруга и би искала да го предпази.
— Възможно е — съгласи се Одри. — Но не съм сигурна, че това е най-добрият отговор.
— Да не искаш да кажеш, че са изнудвали нея, а не Грег?
Одри вдигна ръце.
— Казвам само, че и това е възможно. Изнудвачката може да е имала нещо срещу Емили. Нещо, което Грег би искал да използва в битката за децата.
Майрън скръсти ръце и се облегна на колата.
— Ами Клип? — запита той. — Ако са имали нещо срещу Емили, защо той би се заинтересувал от това?
— Не знам — сви рамене Одри. — Може да е имала нещо и срещу двамата.
— И двамата?
— Да. Нещо, което би могло да унищожи и двамата. Или пък Клип е вярвал, че каквото и да е било това, макар да е ставало дума за Емили, то би навредило на Грег.
— Някакви идеи?
— Нито една — отговори Одри.
Майрън потъна в мисли за известно време, но не можа да се сети нищо.
— Има шанс да разберем довечера — каза той.
— Как?
— Изнудвачът се обади. Иска да ми продаде информацията.
— Довечера?
— Да.
— Къде?
— Не знам още. Ще се обади. Свързал съм домашния ми телефон с мобифона.
В същия момент мобифонът иззвъня. Майрън го извади от джоба си.
Беше Уин.
— Графикът на скъпия ни професор беше закачен на вратата на кабинета му — съобщи той. — Ще бъде в клас още един час. След това е в кабинета си, за да може да се види с хлапетата и да им даде възможност да мрънкат за оценките си.
— Къде си?
— В „Колумбия“ — отговори Уин. — Между другото жените тук са доста привлекателни. Особено като се има предвид, че са от „Бръшляновата лига“.
— Радвам се, че не си загубил възможностите си за наблюдение.
— Така си е — отвърна Уин. — Свърши ли разговора с нашето момиче?
Нашето момиче беше Емили. Уин нямаше доверие на мобифоните и не назоваваше имена.
— Да — отговори Майрън.
— Добре. В колко часа да те очаквам тогава?
— Тръгвам веднага.
34.
Уин седеше на пейка близо до входа на университета на 116 улица. Носеше бежов панталон „Еди Бауър“, мокасини без чорапи, синя оксфордска риза и вратовръзка.
— Сливам се с околните — обясни Уин.
— Като евреин на коледна служба в църквата — съгласи се Майрън. — Бауман все още ли е в клас?
Уин кимна.
— След десет минути трябва да излезе.
— Знаеш ли как изглежда?
Уин му подаде ежегодния сборник на университета.
— Страница двеста и десет — каза той, после добави: — Е, разкажи ми за Емили.
Майрън го направи. Висока брюнетка, облечена в черен, плътно прилепнал гащеризон, мина покрай тях. Носеше учебниците си притиснати до гърдите. Джули Нюмар от „Батман“. Уин и Майрън се вгледаха внимателно в нея. Мяу.
Когато Майрън свърши, Уин не си направи труда да задава въпроси.
— Имам среща в офиса — каза той и се надигна. — Нямаш нищо против, нали?
Майрън поклати глава и седна. Уин си тръгна. Майрън прикова очи във вратата. Десет минути по-късно студентите започнаха да излизат. Две минути след това професор Сидни Бауман ги последва. Имаше същата рошава брада като на снимката. Беше почти плешив, но носеше остатъците си от коса доста дълги. Беше облечен в джинси, кубинки и червена фланела. Опитваше се да прилича на обикновен работник.