Коул Уайтман изчезна през задната врата и я затръшна след себе си. Майрън мина през нея след секунди. Озоваха се навън, но само за миг. Уайтман изчезна нагоре по металната стълба към главния параклис. Майрън го последва. Вътрешността беше същата като външната част — великолепни образци на архитектура и изкуство, смесени с вехто и грозно. Скамейките например бяха евтини сгъваеми столове. По гранитните стени висяха луксозни драперии без никакъв ред. В дебелите колони бяха монтирани стълби.
Майрън забеляза как Коул излиза от близката врата. Спринтира след него. Подметките му отекваха под високия сводест таван. Отново бяха навън. Коул се отправи към подземието на катедралата през тежката противопожарна врата. Надписът на нея гласеше „Програма А. Т. С.“ Приличаше на детска градина. Двамата мъже се затичаха по коридора, от двете страни на който бяха разположени вехти метални шкафове. Коул зави надясно и изчезна зад дървена врата.
Когато Майрън отвори вратата, видя пред себе си тъмно стълбище. Чу стъпки под себе си. Тръгна надолу. Светлината, която идваше отгоре, намаляваше с всяка негова стъпка. Слизаше дълбоко в подземието на катедралата. Стените бяха бетонни и влажни. Майрън се зачуди дали влизаше в крипта или гробница, или нещо също така зловещо, ако въобще имаше толкова зловещо. Американските катедрали имаха ли крипти, или това беше само в Европа?
Докато стигне до най-долното стъпало, наоколо вече бе съвсем тъмно. Светлината отгоре почти не се виждаше. Страхотно. Майрън пристъпи в черната дупка на някаква стая. Наклони глава и се заслуша като ловно куче. Нищо. Опипа стената за ключ на лампа. Отново нищо. В стаята беше ужасно студено. Миризма на влага тегнеше в помещението. Майрън не хареса обстановката. Никак не я хареса.
Запристъпя бавно напред с протегнати ръце като чудовището на Франкенщайн.
— Коул — извика той. — Искам само да поговоря с теб.
Думите му отекнаха във влажната стая. Той продължи напред. Беше изминал около три метра, когато протегнатите му ръце напипаха нещо. Майрън опипа гладката, студена повърхност. Мрамор, помисли си той. Заопипва надолу. Беше някаква статуя. Усети рамото, ръката, мраморното крило. Зачуди се дали е надгробен паметник и бързо дръпна ръката си.
Остана неподвижен и отново се опита да чуе нещо. Единственият звук беше бученето в ушите му, сякаш към тях бяха притиснати раковини. Зачуди се дали да не се върне горе, но нямаше начин да го направи. Коул вече знаеше, че е в опасност. Щеше да се скрие отново и никога вече да не се появи на повърхността. Това беше единственият шанс на Майрън.
Той направи още една стъпка. Върхът на обувката му се удари в нещо твърдо. Пак мрамор, помисли си той. Заобиколи го. После някакъв звук, скърцащ звук, го накара да замръзне на място. Идваше от земята. Не беше мишка. Прекалено силен звук за мишка. Майрън наклони глава и зачака. Пулсът му се ускори. Очите му започваха да се приспособяват към тъмнината и успяха да различат няколко високи фигури. Статуи. Сведени глави. Майрън си представи израженията на религиозен екстаз по лицата им. Гледаха надолу към него с вид на хора, убедени, че отиват в по-добро място от това, което са обитавали доскоро.
Майрън пристъпи напред и ледени пръсти сграбчиха глезена му. Той изпищя.
Ръката го дръпна и той падна тежко на цимента. Зарита, освободи крака си и се отдръпна назад. Гърбът му се удари в поредния мрамор. Някакъв мъж се изкикоти дивашки. Майрън усети как космите по врата му настръхват. Друг мъж се засмя. После трети. Сякаш го заобикаляше група хиени.
Майрън се опита да се изправи, но внезапно мъжете се хвърлиха върху него. Не знаеше колко бяха. Ръце го дръпнаха обратно на пода. Той размаха юмруци и фрасна някого в лицето. Чу се хрущящ звук и един от мъжете падна. Но другите достигнаха до целта си. Майрън се озова проснат на влажния цимент, размахвайки диво ръце и раздавайки удари напосоки. Чу стонове. Смесената воня на човешки тела и алкохол беше непоносима, задушаваща. Ръцете вече бяха навсякъде. Едната свали часовника му. Друга измъкна портфейла. Майрън отново замахна. Удари ребра. Нов стон и човекът падна.
Някой светна фенер и насочи лъча към очите му. Стори му се, че към него се приближава влак.