Странно съвпадение.
Добре, къде са се срещнали, ако Грег въобще е отишъл на срещата? И защо Карла, която и да беше тя, звучеше толкова уплашена? Или това беше само във въображението на Майрън?
Той изслуша касетата до края. Нямаше други съобщения от Карла. Ако Грег не се беше появил в посоченото задно сепаре, нямаше ли Карла да се обади отново? Сигурно. Засега Майрън можеше да приеме, че Грег Даунинг се е видял с Карла, преди да изчезне.
Следа.
Имаше и четири обаждания от Мартин Фелдър, агента на Грег. Той звучеше все по-притеснен с всяко обаждане. Последното гласеше:
— За бога, Грег, не можеш ли да ми се обадиш? Сериозно ли е контузен кракът ти? Не се крий от мен сега, когато трябва да сключим сделката с „Форте“. Обади ми се, ясно ли е?
Имаше и три обаждания от някакъв мъж на име Крис Дарби, който очевидно работеше за „Форте Спортс Инкорпорейтид“. Той също звучеше паникьосан.
— Марти не иска да ми каже къде си. Мисля, че той си играе с нас, опитва се да вдигне цената или нещо подобно. Но вече се разбрахме, нали? Ето ти моя телефонен номер, Грег. Как е контузията ти все пак?
Майрън се усмихна. Клиентът на Мартин Фелдър бе изчезнал, но той правеше всичко възможно да обърне това в своя полза. Агенти. Той натисна бутона няколко пъти. Накрая екранът разкри кодовия номер, който Грег бе нагласил, за да проверява съобщенията си. 317. Сравнително нов трик в занаята. Сега Майрън можеше да се обади по всяко време и да чуе какви съобщения са били оставени на машината. Той натисна бутона за повторно набиране. Още един сравнително нов трик. Да видим на кого Грег се е обадил за последен път. Телефонът звънна два пъти и беше вдигнат от жена, която каза:
— Кимел Брадърс.
Кои ли бяха те? Майрън затвори.
Той се присъедини към Уин в кабинета на горния етаж. Уин продължаваше да копира, а Майрън се захвана да преглежда чекмеджетата. Нищо особено полезно.
Преместиха се в спалнята. Огромното легло беше оправено. И двете нощни шкафчета бяха покрити с листа, химикалки и ключове.
И двете.
Странно за мъж, който живееше сам.
Очите на Майрън огледаха стаята и се спряха на един стол, който служеше за закачалка. Дрехите на Грег бяха проснати върху облегалката и едната облегалка за ръце. Съвсем нормално. Всъщност доста по-спретнато отколкото при Майрън, но това нищо не доказваше. Той погледна отново и забеляза нещо по-особено на другата облегалка за ръце. Две дрехи. Бяла блуза и сива пола.
Майрън погледна към Уин.
— Може да принадлежат на госпожица Маймунски звуци — каза Уин.
Майрън поклати глава.
— Емили не живее тук от месеци. Защо дрехите й ще стоят на стола?
Банята също се оказа интересна. Голяма вана с воден масаж вдясно, сауна, душ и две шкафчета. Първо провериха шкафчетата. Едното съдържаше пяна за бръснене, мъжки дезодорант, флакон афтършейв „Поло“ и самобръсначка „Жилет“. В другото шкафче имаше отворена кутия с гримове, парфюм „Калвин Клайн“, пудра и дамски дезодорант. На пода под шкафчето беше разпиляна малко пудра. В поставката за сапун до ваната лежаха две дамски самобръсначки — еднодневки.
— Има си гадже — каза Майрън.
— Професионален баскетболен играч, който си живее с някое готино маце — отбеляза Уин. — Ама че разкритие. Сигурно някой от нас трябва да изкрещи „Еврика“.
— Да, но това повдига интересен въпрос — каза Майрън. — Ако гаджето й внезапно е изчезнало, тъй наречената му любовница нямаше ли да съобщи за това?
— Не — отговори Уин, — не и ако е с него.
Майрън кимна. После разказа на Уин за загадъчното съобщение от Карла.
Уин поклати глава.
— Ако са планирали да избягат — каза той, — защо тя ще казва къде ще се срещнат?
— Тя не каза къде. Каза само задното сепаре в полунощ.
— Все пак — настоя Уин. — Това не е от нещата, които правиш точно преди да изчезнеш. Да речем, че по някаква причина Карла и Грег са решили да изчезнат за известно време. Грег нямаше ли да знае къде и кога да се срещне с нея?
Майрън сви рамене.
— Може пък тя да е променила мястото на срещата.
— Как? От предното сепаре на задното сепаре?