— Добре — каза някакъв глас. — Дръпнете се от него.
Ръцете се плъзнаха като змии. Майрън се опита да седне.
— Преди да ти дойдат някакви идеи — каза гласът зад фенера, — виж това.
Пред лъча се появи пистолет. Друг глас каза:
— Шейсет кинта? Това ли е всичко, по дяволите? Мамка му.
Майрън усети как портфейлът пада върху гърдите му.
— Сложи си ръцете зад гърба.
Той изпълни нареждането. Някой го хвана за ръцете, дръпна ги една до друга грубо, опъвайки сухожилията му. На китките му изщракаха белезници.
— Оставете ни — каза гласът.
Майрън чу тътрене на крака. Въздухът се прочисти. Вратата се отвори, но насочената към очите му светлина му попречи да види нещо. Настъпи тишина. След известно време гласът каза:
— Извинявай за това, Майрън. Ще те пуснат след няколко часа.
— Докога ще бягаш и ще се криеш, Коул?
Коул Уайтман се засмя.
— Крия се от дълго време — отговори той. — Свикнал съм с това.
— Не съм тук, за да те спра.
— Представи си облекчението ми — отвърна той. — Е, как разбра кой съм?
— Не е важно — отговори Майрън.
— За мен е.
— Нямам интерес да те унищожавам — каза Майрън. — Искам само малко информация.
Отново мълчание. Майрън примигна.
— Как се замеси във всичко това? — запита Коул.
— Грег Даунинг изчезна. Бях нает, за да го намеря.
— Ти?
— Да.
Коул Уайтман се изсмя дълбоко и сърдечно. Звукът отекна по стените заплашително, преди милостиво да спре.
— Какво е толкова смешно? — запита Майрън.
— Наша си шега — отговори Коул и се изправи. — Слушай, трябва да тръгвам. Съжалявам.
Пак тишина. Коул загаси фенера и хвърли Майрън в пълна тъмнина. Той чу отдалечаващите се стъпки.
— Не искаш ли да знаеш кой уби Лиз Горман? — извика Майрън.
Стъпките спокойно продължиха напред. Майрън чу щракване. Светна малка крушка. Може би четиридесет вата. Не освети помещението, но все пак си беше подобрение. Майрън примигна и огледа стаята. Беше претъпкана с мраморни статуи, разхвърляни навсякъде без никаква логика или ред. Все пак не беше гробница. Само идиотски склад.
Коул Уайтман се върна при него. Седна с кръстосани крака директно пред Майрън. Бялата брада си стоеше на мястото — някъде много гъста, другаде въобще липсваща. Косата му стърчеше във всички посоки. Уайтман отпусна пистолета.
— Искам да знам как умря Лиз — меко каза той.
— Пребита с бейзболна бухалка — отговори Майрън.
Очите на Коул се затвориха.
— Кой го направи?
— Точно това се опитвам да разбера. В момента главният заподозрян е Грег Даунинг.
Коул Уайтман поклати глава.
— Той не беше вътре достатъчно дълго.
Майрън усети как стомахът му се свива. Опита се да оближе устните си, но устата му беше пресъхнала.
— Ти беше ли там?
— На отсрещната страна на улицата, зад боклукчийска кофа. Като шибаното джудже Оскар.
Устните му се разтеглиха в усмивка, но зад нея нямаше нищо.
— Искаш никой да не те забележи? Направи се на бездомен — каза той и се изправи с леко движение като йога. — Бейзболна бухалка.
Коул стисна носа си, обърна се настрани и сведе глава към гърдите си. Майрън чу леки хлипове.
— Помогни ми да намеря убиеца й, Коул.
— Защо, по дяволите, трябва да ти имам доверие?
— На мен или на полицията — отвърна Майрън. — Зависи само от теб.
Това прикова вниманието му.
— Ченгетата няма да направят абсолютно нищо. Мислят, че тя е убиец.
— Тогава ми помогни — настоя Майрън.
Коул седна на пода и се приближи до него.
— Ние не сме убийци. Правителството ни лепна този етикет и сега всеки го вярва. Но не е вярно. Разбираш ли?
Майрън кимна.
— Разбирам — отговори той.
Коул го изгледа строго.
— Да не се опитваш да се държиш снизходително с мен?
— Не.
— Не се дръж снизходително — каза Коул. — Искаш да остана и да говоря, затова не се дръж снизходително. Бъди откровен и аз ще се държа така.
— Чудесно — отвърна Майрън. — Но тогава не ми пробутвай тия: „Ние не сме убийци, а борци за свобода“. Не съм в настроение за това.
— За това ли мислиш, че говоря?
— Вие не сте преследвани от корумпирано правителство — каза Майрън. — Отвлекли сте и сте убили един човек, Коул. Можеш да наречеш това с всички гръмки думи, които искаш, но то си остава убийство.