— И тримата се появиха. Но планът не беше такъв. Лиз трябваше да се срещне с Даунинг в един бар. Там щяха да уредят сделката.
— Бар на име „Швейцарска хижа“, нали?
— Точно така.
— Но Грег също се появи в апартамента й?
— Да, по-късно. Клип Арнстайн пристигна първи.
Майрън се сети за предупреждението на Уин относно Клип. „Харесваш го прекалено много. Не си обективен.“
— Колко трябваше да плати Клип?
— Тридесет хиляди долара.
— Полицаите намериха само десет в апартамента й — каза Майрън. — А и те бяха от банковия обир.
Коул сви рамене.
— Или дъртакът не й е платил, или убиецът е взел парите. — Той се замисли за момент, после добави: — Или Клип Арнстайн я е убил. Но той ми изглежда малко старичък, не мислиш ли?
Майрън не отговори.
— Колко време остана Клип при нея? — запита той.
— Десет-петнайсет минути.
— Кой дойде след това?
— Грег Даунинг. Помня, че имаше чанта. Реших, че парите са вътре. Влезе и излезе адски бързо. Не повече от минута. А и носеше чантата, когато излезе. Тогава започнах да се тревожа.
— Грег може да я е убил — каза Майрън. — Не е нужно дълго време, за да удариш някого с бейзболна бухалка.
— Но той не носеше бухалка — отвърна Коул. — Чантата не беше достатъчно голяма. А Лиз имаше бухалка в апартамента си. Мразеше пистолетите, но искаше да има някакво средство за защита.
Майрън знаеше, че в апартамента на Лиз Горман не бе намерена бухалка. Това означаваше, че убиецът е използвал нейната бухалка. Възможно ли беше Грег да се качи горе, да влезе в апартамента й, да намери бухалката, да я убие и да излезе навън за толкова кратко време?
Съмнително.
— А Емили? — запита Майрън.
— Тя дойде последна — отговори Коул.
— Колко дълго остана вътре?
— Пет минути. Нещо такова.
Достатъчно време, за да вземе уликите, които после бе оставила в дома на Грег.
— Видя ли някой друг да влиза или излиза от сградата?
— Естествено — отговори Коул. — Там живеят много студенти.
— Но можем да приемем, че Лиз Горман вече е била мъртва, когато Грег е пристигнал, нали?
— Да.
— Значи въпросът е следният: кого, освен Клип Арнстайн си спомняш да влиза в сградата в интервала между връщането на Лиз от „Швейцарска хижа“ и пристигането на Грег Даунинг?
Коул се замисли за момент и сви рамене.
— Най-вече студенти, предполагам. Имаше един много висок тип…
— Колко висок?
— Не знам. Много.
— Аз съм един и деветдесет и пет. По-висок ли беше от мен?
— Да, така мисля.
— Черен ли беше?
— Не знам. Бях на отсрещната страна на улицата, а и светлината не беше много добра. Не съм наблюдавал толкова внимателно. Може и да е бил черен. Но не мисля, че той е нашият човек.
— Защо смяташ така?
— Наблюдавах сградата до следващата сутрин. Той не излезе. Или живее там, или поне е останал при някого цялата нощ. Съмнявам се, че убиецът би се мотал там толкова време.
Не може да се спори, помисли си Майрън. Опита се да огледа наум всичко, което беше чул, хладнокръвно като компютър, но релетата му започваха да прегряват.
— Кого още видя? Някой, който да изпъква сред другите?
Коул се замисли отново с разсеян поглед.
— Имаше една жена, която влезе малко преди Грег да се появи. Сега се сещам и че си тръгна, преди той да дойде.
— Как изглеждаше?
— Не помня.
— Руса, брюнетка?
Коул поклати глава.
— Помня я само защото носеше дълго палто. Всички студенти носеха якета или анцузи или нещо такова. Помня, че тя приличаше на възрастен човек.
— Носеше ли нещо? Дали тя…
— Слушай, Майрън, съжалявам, но трябва да вървя — прекъсна го Коул, като се изправи и погледна към Майрън с тъжно изражение. — Пожелавам ти късмет в търсенето на това копеле — каза той. — Лиз беше добър човек. Никога не е наранявала никого. Никой от нас не го е правил.
Преди Коул да изчезне, Майрън попита:
— Защо ми се обади снощи? Какво щеше да ми продадеш?
Коул се усмихна тъжно и тръгна. Спря, преди да стигне до вратата, и се обърна.
— Сега съм сам — каза той. — Глория Кац беше простреляна, когато ни нападнаха. Почина три месеца по-късно. Сюзън Милано умря при катастрофа през 1982 година. Лиз и аз запазихме смъртта им в тайна. Искахме ченгетата да издирват четирима души, а не двама. Мислехме, че това ще ни помогне да се укрием. Та както виждаш, сега остана само един от нас.