Още нещо пробождаше Майрън с острия си връх: женските дрехи в спалнята. Те също бяха изчезнали. Защо Клип би премахнал всички следи от тайната приятелка? Защо въобще някой би го направил?
Различните хипотези се въртяха в главата на Майрън като гумени патета във вана. Концентрира се отново върху загадъчната приятелка. Възможно ли е това да е била Фиона Уайт? Тя не искаше да говори, но Майрън вярваше, че не беше тя. Как можеше Фиона да живее с Грег и да крие това от съпруг, толкова ревнив като Леон? Може и да е имало нещо между Фиона и Грег — мимолетна история в някоя мотелска стая или нещо подобно, но Майрън вече не вярваше дори в това. Колкото повече мислеше за него, толкова повече се убеждаваше, че обещанието за „най-великата нощ на сексуален екстаз“ е повече закачка, отколкото разговор между двама любовници. По-логично изглеждаше, че Грег е бил съвсем искрен, когато е казал на Леон, че никога не би спал със съпругата на друг мъж. Тази мисъл събуди стария срам на Майрън.
По радиото започнаха рекламите. Жизнерадостен мъж и още по-жизнерадостна жена се наслаждаваха на кафето си прекалено силно. Говореха с високи гласове и се смееха на тъпите си шеги. Майрън спря радиото.
Все още въпросите бяха повече от отговорите. Но когато взе мобифона, за да провери телефонния секретар на Грег, пръстите му затрепериха. Нещо стегна гърдите му и затрудни дишането му. Чувството обаче доста се различаваше от обичайната треска преди мач. Всъщност нямаше абсолютно нищо общо с нея.
37.
Майрън профуча покрай секретарката на Клип.
— Не е там — извика тя.
Той не й обърна внимание и отвори вратата на кабинета. Лампите бяха изгасени и стаята — празна. Той се върна при секретарката.
— Къде е?
Секретарката — класическа бойна брадва, която вероятно служеше на Клип от времето на правителството на Кулидж сложи ръце на хълбоците си.
— Нямам никаква представа — отговори тя.
Калвин Джонсън излезе от съседния кабинет. Майрън се приближи към него. Изчака, докато влязат в офиса и затворят вратата зад себе си.
— Къде е Клип? — запита той.
Калвин вдигна ръце.
— Не знам — отвърна той. — Търсих го в дома му, но никой не отговаря.
— Има ли телефон в колата?
— Не.
Майрън поклати глава и се заразхожда.
— Излъга ме — каза той. — Копелето ме излъга.
— Какво?
— Срещал се е с изнудвачката.
Калвин повдигна вежди. Отиде до стола зад бюрото си и седна.
— За какво говориш? — попита той.
— Нощта, в която е била убита — отговори Майрън, — Клип е бил в апартамента й.
— Но тя трябваше да се срещне с нас в понеделник — каза Калвин.
— Ти чу ли я да казва подобно нещо?
Калвин притисна брадичката си с палец и показалец. Светлината от лампата на бюрото се отрази в оплешивяващата му глава. Лицето му остана безизразно както винаги.
— Не — бавно отговори той. — Клип ми каза.
— Излъгал те е.
— Защо?
— Защото крие нещо.
— Знаеш ли какво?
— Не — отговори Майрън. — Но възнамерявам да разбера тази вечер.
— Как?
— Изнудвачът все още иска да продава — обясни Майрън. — Аз съм новият купувач.
Калвин наклони глава.
— Стори ми се, ти каза, че изнудвачката е мъртва.
— Имала е партньор.
— Ясно — бавно каза Калвин и кимна. — И ще се срещнете довечера?
— Да. Но не знам кога и къде. Той трябва да се обади.
— Разбирам — повтори Калвин, като сгъна ръка и се изкашля в нея. — Ако е нещо много лошо, имам предвид, ако може да повлияе на гласуването утре…
— Ще направя това, което е правилно, Калвин.
— Разбира се. Не исках да кажа нищо друго.
Майрън се надигна.
— Уведоми ме, когато Клип се появи — каза той.