Тя се наведе напред и кимна. Чистачките на предното стъкло хвърляха сянка по лицето й. Дъждът се засили. Пътят пред тях заблестя. Майрън сви в следващата отбивка. Надписът „Оувърпек парк“ изникна пред тях след около половин километър.
— Смъквай се долу — каза Майрън.
Одри изчезна от погледа му. Той зави надясно. Друг надпис му съобщи, че паркът е затворен. Той не му обърна внимание и продължи напред. Беше прекалено тъмно, за да види нещо, но знаеше, че вляво от него има гора, а напред — конюшни. Зави надясно. Фаровете на колата затанцуваха по мястото за пикник, осветявайки маси, пейки, кофи за боклук, люлка и пързалка. Майрън стигна до глухата алея и спря. Загаси фаровете, изключи двигателя и набра номера на колата с мобифона си. Одри вече можеше да слуша. После зачакаха.
В продължение на няколко минути не се случи нищо. Дъждът биеше по покрива като дребни сачми. Одри седеше неподвижно отзад. Майрън постави ръце на волана и усети как го стиска. Чуваше неспокойните удари на сърцето си.
Без предупреждение лъч светлина проряза нощта като скалпел. Майрън засенчи очи с ръка и се намръщи. Бавно отвори вратата на колата. Вятърът се усили и запрати дъжда в лицето му. Той се отдели от колата.
Мъжки глас извика:
— Вдигни си ръцете.
Майрън ги вдигна над главата си.
— Разкопчай си сакото. Знам, че носиш пистолет в презраменен кобур. Извади го с два пръста и го хвърли на седалката на колата.
С една ръка, вдигната във въздуха, Майрън изпълни нареждането. Вече беше абсолютно мокър, косата му лепнеше на челото. Той извади пистолета си и го остави на седалката.
— Затвори вратата.
Майрън отново се подчини.
— Носиш ли парите?
— Първо искам да видя ти какво носиш — отговори Майрън.
— Не.
— Хей, бъди по-сговорчив. Дори не знам какво купувам.
Леко колебание.
— Ела по-близо — нареди гласът.
Майрън пристъпи напред.
— Каквото и да продаваш — каза той, — как мога да знам, че не си направил копия?
— Не можеш — отговори гласът. — Трябва да ми се довериш.
— Кой още знае за това?
— Аз съм единственият, който е още жив.
Майрън ускори крачка. Ръцете му бяха все още във въздуха. Вятърът биеше в лицето му. Дрехите му бяха прогизнали.
— Откъде да знам, че няма да проговориш?
— Пак не знаеш. Парите ти купуват мълчанието ми.
— Докато някой не качи цената.
— Не, след това изчезвам. Никога вече няма да ме чуеш.
Светлината от фенера трепна.
— Спри, моля те — каза гласът.
На три метра от Майрън стоеше мъж с черна маска за ски. В едната си ръка държеше фенер, а в другата — кутия. Той кимна на Майрън и вдигна кутията.
— Ето — каза той.
— Какво е?
— Първо парите.
— Доколкото знам, кутията може и да е празна.
— Добре. Тогава се върни в колата и тръгвай — каза мъжът с маската за ски и се обърна.
— Не, чакай — извика Майрън. — Ще ти дам парите.
Ски маската отново се обърна към Майрън.
— Без игрички — каза той.
Майрън тръгна обратно към колата. Беше изминал около двайсетина стъпки, когато чу изстрелите. Три. Шумът не го стресна. Той бавно се обърна. Мъжът в ски маската лежеше на земята. Одри тичаше към неподвижното тяло. Държеше пистолета на Майрън.
— Щеше да те убие — извика тя. — Трябваше да стрелям.
Тя продължи да тича. Когато стигна до трупа, дори не го погледна, а взе кутията. Майрън тръгна бавно към нея.
— Отвори я — каза той.
— Хайде първо да се махнем от дъжда. Полицията…
— Отвори я.
Тя се поколеба. Не последваха нито светкавици, нито гръмотевици.
— Беше права преди — каза Майрън.
Одри го погледна озадачено.
— За какво?
— Гледах на тази история от погрешен ъгъл.
— За какво говориш?
Майрън пристъпи към нея.
— Когато се запитах кой знаеше за кръвта в мазето — започна той, — си спомних само Клип и Калвин. Забравих за теб. Когато се чудех защо любовницата на Грег е трябвало да пази в тайна самоличността си, си мислех за Фиона Уайт и Лиз Горман. Отново забравих за теб. Доста трудно е за една жена да си създаде име на добър спортен репортер. Кариерата ти щеше да бъде унищожена, ако някой бе научил за връзката ти с един от играчите, за които пишеш. Трябвало е да я пазиш в тайна.