— Дяволите да ме вземат, ако знам.
Огледаха останалата част от горния етаж. Нищо интересно. Спалнята на сина на Грег имаше тапети на състезателни коли и голям плакат на татенцето, изпреварващ Пени Хардуей към коша. Стаята на дъщерята беше обзаведена в стил „Барни“5 — лилави динозаври. Никакви следи. Всъщност никъде нямаше никакви следи, докато не стигнаха до мазето.
Когато запалиха лампата, Майрън веднага забеляза всичко.
Мазето беше обзаведено добре и превърнато в ярко оцветена стая за игра на децата. Имаше много колички, конструктори „Лего“ и пластмасова къщичка. По стените се виждаха сцени от „Аладин“, „Цар Лъв“ и други филмчета на Дисни. Имаше телевизор и видео. Виждаха се и неща за времето, когато децата ще пораснат — флипер и джубокс. Около стените бяха подредени малки люлеещи се столове, матраци и канапета.
Освен това имаше кръв. Солидно количество капки кръв по пода. И малко кръв размазана по стената.
В гърлото на Майрън се надигна горчилка. Беше виждал кръв много пъти в живота си, но все още се отвращаваше от нея. Уин не реагираше по същия начин. Той се доближи до карминените петна с нещо като изненада на лицето си. Наведе се, за да ги огледа по-добре. После се изправи.
— Погледни откъм оптимистичната страна — каза Уин. — Временното ти място в „Драконите“ може да стане постоянно.
4.
Нямаше труп. Само кръв.
Използвайки найлонови пликове за сандвичи, които бе намерил в кухнята, Уин взе няколко образеца. Десет минути по-късно излязоха навън, вратата беше отново заключена. Син олдсмобил „Делта 88“ мина покрай тях. Двама мъже седяха на предната седалка. Майрън хвърли поглед към Уин, който леко кимна в отговор.
— Второ минаване — каза Майрън.
— Трето — поправи го Уин. — Видях ги още когато пристигнах тук.
— Не са експерти в това отношение — отбеляза Майрън.
— Не — съгласи се Уин. — Но, разбира се, не са знаели, че работата ще изисква експерти.
— Можеш ли да провериш регистрационните номера?
Уин кимна.
— Ще проверя също така и трансакциите по телефонната и кредитната карта на Грег — каза той.
Уин протегна ръка към ягуара и го отключи.
— Ще се свържа с теб, когато узная нещо. Надали ще са ми нужни повече от няколко часа.
— В офиса ли се връщаш?
— Първо ще мина през учителя Куон — отвърна Уин.
Учителят Куон беше инструкторът им по таекуондо. И двамата имаха черни колани — Майрън втора степен, а Уин — шеста, един от малкото бели спортисти в света с толкова висока степен. Уин беше най-добрият боец, когото Майрън някога бе виждал. Изучаваше няколко бойни изкуства, включително бразилско жиу-жицу, животинско кунгфу и джит-кун-до. Уин Противоречивия. Когато го погледнеш, си мислиш за разглезено богаташко синче, а всъщност беше унищожителна сила. Виждаш Уин и си мислиш за нормален, добре приспособен човек, а всъщност беше всичко друго, освен това.
— Какво ще правиш довечера? — запита Майрън.
Уин сви рамене.
— Не съм сигурен.
— Мога да ти осигуря билет за мача — предложи Майрън.
Уин не отговори.
— Искаш ли да дойдеш на мача?
— Не.
Без да каже и дума повече, Уин се плъзна зад волана на ягуара си, запали двигателя и потегли напред с изсвистяване на гумите. Майрън остана и го загледа как се отдалечава, изненадан от резкостта на приятеля си. Но пък защо днес трябваше да бъде ден, по-различен от всички останали?
Майрън погледна часовника си. Все още имаше няколко часа до пресконференцията. Достатъчно време да се върне до офиса и да разкаже на Есперанца за промяната в кариерата си. Включването му в „Драконите“ щеше да я засегне повече от всекиго другиго.
Той пое по шосе 4 към мост „Джордж Вашингтон“. Не му се наложи да чака пред будките за такси. Това си беше истинско доказателство, че Бог съществува. „Хенри Хъдсън“ обаче беше задръстен. Майрън зави покрай презвитерианския медицински център, за да стигне до Ривърсайд Драйв. Типовете с гъби в ръка — бездомници, които чистеха предните стъкла на колите с някаква смесица от мазнина, сос „Табаско“ и урина — не се виждаха никъде. Майрън предположи, че това бе дело на кмета Джилиани. Бездомниците бяха заменени от латиноамериканци, продаващи цветя и нещо, което приличаше на шарена хартия. Веднъж Майрън попита какво е това и получи отговор на испански. Доколкото успя да разбере, хартията миришеше приятно и освежаваше всеки дом. Може би Грег също бе дезодорирал дома си с нея.