Исках също да ти кажа, че мисля да се предам. След като Лиз е мъртва, вече няма причина да продължавам да се крия. Говорих с някои стари приятели адвокати за това. Вече са започнали да установяват връзка с наемниците на бащата на Хънт. Сигурни са, че един от тях ще потвърди историята ми. Ще видим.
Не слушай касетата сам, Майрън. Изслушай я с приятел.
Майрън сгъна писмото. Нямаше идея какво да мисли. Погледна надолу по коридора. Никаква следа от Клип. Затича се към изхода. Повечето играчи вече бяха напуснали стадиона. ТС също. Последен идва, първи си тръгва. Майрън се качи в колата си, пъхна касетата в касетофона и зачака.
Есперанца се опита да набере номера на телефона на Майрън в колата. Никакъв отговор. После опита мобифона му. Същата работа. Той винаги носеше мобифона си. Ако не вдигаше, то бе, защото не искаше да вдигне. Тя бързо набра номера на Уин. Той вдигна при второто звънене.
— Знаеш ли къде е Майрън? — попита тя.
— Отиде на стадиона.
— Иди го намери, Уин.
— Защо? Какво има?
— Бригадата „Рейвън“ е обрала сейфовете в Тъксън. Оттам са взели информацията, с която са изнудвали Грег Даунинг.
— Какво са открили?
— Не знам — отговори Есперанца, — но имам списък на хората, които са наемали сейфовете.
— Е, и?
— Едната била наета от господин и госпожа Б. Уесън.
Тишина.
— Сигурна ли си, че става дума за същия Б. Уесън, който контузи Майрън? — запита Уин.
— Вече проверих — отговори Есперанца. — „Б“ е за Бърт, вписан в документите като тридесет и три годишен баскетболен треньор. Той е, Уин. Същият Бърт Уесън.
41.
Нищо.
Майрън завъртя копчето за звука. От колоните се чу само статичен шум. Той го намали за секунда, после отново го увеличи. Чу приглушени звуци, но нямаше представа какви са. После звуците замряха.
Тишина.
Минаха две минути без запис, преди Майрън най-после да чуе гласове. Той наостри уши, но не можа да долови много. Постепенно гласовете станаха по-силни и по-ясни.
Той се наведе към колоната и внезапно чу груб глас с ужасяваща яснота.
— Имаш ли парите?
Някаква ръка сграбчи сърцето на Майрън и го стисна. Не беше чувал гласа от десет години, но веднага го позна. Бърт Уесън. Какво, по дяволите…
Вторият глас го прободе като с нож.
— Имам половината. Хиляда долара. Ще получиш другата половина, когато той падне…
Цялото тяло на Майрън затрепери. Яростен огън, какъвто никога преди не бе усещал, се разгоря в гърдите му. Ръцете му се свиха в юмруци. Сълзите му потекоха. Спомни си как се чудеше защо изнудвачите се свързаха с него, за да му продадат мръсотията си срещу Грег. Спомни си смеха на Коул Уайтман и ироничната усмивка на Марти Фелдър, когато научиха, че е бил нает, за да намери Грег Даунинг. Спомни си гласа на телефонния секретар на Грег, който каза: „Той е готов да плати. Това ли искаш?“. А най-ясно си припомни изпълненото с болка лице на Грег в болницата преди години. Не връзката между тях беше докарала Грег до болничното легло на Майрън.
Вината го беше докарала.
— Не го наранявай прекалено силно, Бърт. Просто искам Болитар да не участва в няколко мача…
Нещо в мозъка на Майрън прещрака. Без съзнателна мисъл той запали двигателя.
— Слушай, наистина се нуждая от парите. Не можеш ли да ми дадеш още петстотин? Скоро ще ме изритат. Това е последната ми възможност и после ставам безработен…
Майрън подкара напред. Кракът му натискаше педала за газта. Скоростта се увеличи. Лицето му беше изкривено от ярост. Сълзи течаха по бузите му, но от гърлото му не излизаше никакъв звук. Шофираше, без да вижда.
Когато стигна отбивката към Джоунс роуд, той избърса лице с ръкава си. Зави по частния път на ТС. Портата блокира пътя му.
Пазачът излезе от малката си кабина. Майрън му махна да се приближи към колата. Когато пазачът излезе от кабината, Майрън му показа пистолета.
— Мръдни и ще ти пръсна главата — каза Майрън.
Пазачът вдигна ръце. Майрън излезе от колата и отвори портата. Вкара пазача в колата си и подкара. Натисна спирачката, преди да се удари в предната врата. Изскочи от колата и без да се колебае, ритна вратата на ТС. После влетя във всекидневната.