— Ние с теб не поддържахме връзка след контузията ти. Исках да ти се обадя хиляди пъти, но разбирах. Ти искаше да останеш настрана. Контузията никога не напуска великите, Майрън. Знам, че никога няма да те напусне.
Майрън отвори уста, но от нея не излезе нито звук. Чувстваше се гол и наранен.
Клип се приближи към него.
— Мислех, че така ще можеш да научиш истината — каза той. — Надявах се, че това ще бъде нещо като пречистване. Макар и непълно. Както вече ти казах, то никога не напуска великите.
В продължение на няколко секунди двамата стояха неподвижно, вторачени един в друг.
— Ти нареди на Уолш да ме вкара в игра онзи ден, нали? — запита Майрън.
— Да.
— Знаеше, че не съм подходящ.
Клип кимна бавно.
Майрън усети как очите му се изпълват със сълзи. Примигна, за да ги пресуши.
Клип стисна челюсти. Мускулите на лицето му потръпваха, но той остана неподвижен.
— Исках да ти помогна — каза той. — Но причините да наема теб не бяха само алтруистични. Знаех например, че винаги си бил човек, който държи на отбора. Ти обичаше това в баскетбола, Майрън, да бъдеш част от отбора.
— Е, и?
— Планът ми беше да те накарам да се почувстваш като член на отбора. Истински член. До такава степен, че никога да не ни нараниш.
Майрън разбра.
— Решил си, че ако се сближа със съотборниците си, няма да надуя свирката, когато науча истината.
— Не е в природата ти — каза Клип.
— Но истината ще излезе наяве — отвърна Майрън. — Няма начин да я избегнеш сега.
— Знам.
— Можеш да загубиш отбора.
Клип се усмихна и сви рамене.
— Има и по-лоши неща — каза той. — Както ти вече знаеш, че има и по-лоши неща от това никога вече да не можеш да играеш.
— Винаги съм го знаел — отвърна Майрън. — Може би просто имах нужда да ми бъде напомнено.
42.
Майрън и Джесика седяха на канапето в апартамента й. Той й разказа всичко. Джесика сви колене, обгърна ги с ръце и се залюля напред-назад. Очите й бяха изпълнени с болка.
— Тя беше моя приятелка — каза Джесика.
— Знам.
— Чудя се.
— Какво?
— Какво бих направила аз самата в подобна ситуация? За да те защитя.
— Не би убила.
— Не — съгласи се тя. — Предполагам, че не бих.
Майрън я наблюдаваше. Джесика изглеждаше на ръба на сълзите. Той каза:
— Мисля, че научих нещо за нас двамата от всичко това.
Тя изчака продължението.
— Уин и Есперанца не искаха да играя отново. Но ти не се опита да ме спреш. Страхувах се, че може да не ме разбираш толкова добре, колкото ме разбират те. Но въобще не беше така. Ти видя това, което те не успяха.
Джесика го загледа с проницателен поглед. Пусна краката си на пода.
— Всъщност никога преди не сме говорили за това — каза тя.
Майрън кимна.
— Истината е, че ти никога не си оплаквал края на кариерата си — продължи Джесика. — Никога не показа слабост. Напъха всичко в някакъв вътрешен куфар и продължи напред. Зае се с какво ли не с пълно отчаяние. Не изчака. Сграбчваше това, което беше останало, и го притискаше към себе си, защото се страхуваше, че целият свят е крехък като коляното ти. Отиде в правния факултет. Затича се да помагаш на Уин. Държеше се фанатично за каквото можеше.
Тя замълча.
— Включително и за теб — довърши той.
— Да. Включително и за мен. Не само защото ме обичаше. А защото се страхуваше, че може да изгубиш още нещо, освен това, което вече си загубил.
— Обичах те — каза Майрън. — И все още те обичам.
— Знам. Не се опитвам да те обвиня за всичко. Бях идиотка. Вината беше най-вече моя. Признавам го. Но любовта ти тогава граничеше с отчаянието. Ти канализира мъката си в нужда от мен. Задушавах се. Не искам да звуча като аматьор психиатър, но ти имаше нужда да потъгуваш. Имаше нужда да оставиш всичко зад себе си, а не да го потискаш. Но не искаше да погледнеш истината.
— Мислела си, че ако играя отново, ще мога да видя истината — каза Майрън.
— Да.
— Това не беше пълно излекуване.
— Знам — съгласи се Джесика. — Но според мен ти помогна да почувстваш известно облекчение.
— И затова мислиш, че сега е подходящият момент да се преместя при теб?
Джесика преглътна.
— Ако искаш — каза тя. — Ако си готов.