Ривърсайд Драйв беше сравнително спокоен. Майрън пристигна на паркинга на Четиридесет и шеста улица и хвърли ключовете на Марио. Марио не паркира форда отпред заедно с ролсовете, мерцедесите и ягуара на Уин. Всъщност той обикновено успяваше да намери някое уютно кътче в дъното под местата, където гълъбите правеха гнездата си. Дискриминация по отношение на колите. Грозно нещо, но къде бяха групите за подкрепа?
Сградата на „Лок-Хорни Секюритис“ се намираше на Парк авеню и Четиридесет и шеста улица, перпендикулярно на сградата на Хелмсли. Район с доста високи наеми. Улицата кипеше от оживени финансисти. Няколко дълги лимузини бяха паркирани незаконно в две редици пред сградата. Грозната модерна скулптура, която приличаше на усукани черва, стоеше на обичайното си място. Мъже и жени в делови костюми седяха на стъпалата, ядяха сандвичите си прекалено забързано, всеки потънал в собствените си мисли. Някои си говореха сами, репетирайки за важно следобедно събрание или припомняйки си сутрешните грешки. Хората, които живееха в Манхатън, бързо се научаваха как да остават сами със себе си, макар и заобиколени от други хора.
Майрън влезе във фоайето и натисна бутона за асансьора. Кимна на трите служителки от „Лок-Хорни Секюритис“, известни като „гейшите на Лок-Хорни“. Всичките бяха красавици с желание за кариера в киното или на модния подиум, наети, за да придружават тузарите до офиса на „Лок-Хорни Секюритис“ и да изглеждат привлекателни, докато го правят. Уин беше донесъл тази идея след едно пътуване до Далечния изток. Майрън предполагаше, че може и да съществува нещо по-сексистко, но не знаеше къде.
Есперанца Диас, безценната му помощничка, го поздрави на вратата.
— Къде, по дяволите, беше? — запита тя.
— Трябва да поговорим — отвърна Майрън.
— По-късно. Имаш милион съобщения.
Есперанца носеше бяла блуза. Изглеждаше страхотно на фона на черната й коса, тъмни очи и мургавата кожа, която блестеше като луната върху Средиземно море. Есперанца бе открита от фотограф на модели, когато беше на седемнадесет години, но кариерата й се разви по странен начина и в крайна сметка тя се озова начело на класацията в света на професионалния рестлинг6. Да, професионален рестлинг. Беше позната като Малката Покахонтас, смелата индианска принцеса, бижуто на асоциацията „Прекрасните дами на рестлинга“ (ПДР). Костюмът й се състоеше от велурени бикини и тя винаги играеше ролята на доброто момиче във високоморалната пиеса, която представляваше професионалния рестлинг. Беше млада, дребна, със стегнато тяло, красива и макар от латиноамерикански произход, достатъчно мургава, за да мине за индианка. Всъщност расовият произход нямаше никакво значение в ПДР. Истинското име на госпожа Саддам Хюсеин, злата ханъма в черен воал, беше Шари Уайнберг.
Телефонът звънна. Есперанца вдигна слушалката.
— „Спортно представителство МБ“. Изчакайте един момент, той е тук — каза тя и хвърли поглед към Майрън. — Пери Маккинли. Това е третото му обаждане за днес.
— Какво иска?
Тя сви рамене.
— Някои хора не обичат да се разправят с подчинените.
— Ти не си подчинена.
Есперанца го погледна безизразно.
— Ще се обадиш ли, или не?
Да си спортен агент означаваше, ако използваме компютърната терминология, да си сложен апарат със способността да изпълнява солиден брой задачи само като натиснат бутона му. Работата беше нещо повече от просто преговаряне. От агентите се очакваше да изпълняват ролята на счетоводители, финансови плановици, агенти по недвижими имоти, утешители, лични икономи, пътнически агенти, семейни съветници, брачни съветници, шофьори, момчета за всичко, съюзници на родителите, лакеи, подмазвачи и какво ли не още. А ако ти не си съгласен да направиш всичко това за клиента си, да се превърнеш в „агенция за всички услуги“, следващият агент щеше да се съгласи.
Единственият начин да се справиш с конкуренцията беше да имаш способен екип. Майрън смяташе, че е събрал малък, но страхотен екип. Уин например ръководеше всички финансови въпроси на клиентите на Майрън. Беше изготвил специален файл за всеки играч, срещаше се с тях поне пет пъти годишно, за да се увери, че разбират какво се прави с парите им и защо. Помощта на Уин се оказа адски полезна за Майрън, за да подложи крак на конкуренцията. Уин беше почти легенда във финансовия свят. Репутацията му беше безупречна (поне във финансовия свят), а списъкът с успехите му — несравним. Това даваше на Майрън възможността да разчита на доверието на клиентите си в един бизнес, където доверието беше рядко и ценно нещо.