Майрън беше директор, Уин — администратор, а Есперанца — незаменим играч за всички постове, невъзмутим хамелеон, който можеше да се справи с всичко. Работата вървеше.
— Трябва да поговорим — отново каза той.
— Добре, ще поговорим — отвърна тя небрежно. — Първо обаче поеми това обаждане.
Майрън влезе в кабинета си, който гледаше към Парк авеню. Страхотна гледка. На едната стена висяха плакати от бродуейски мюзикли. На другата — кадри от някои от най-любимите филми на Майрън — братя Маркс, Уди Алън, Алфред Хичкок, също и от някои класики. На третата стена се виждаха снимките на Майрън с някои от клиентите им. Стената с клиентите обаче не бе така запълнена, както му се искаше. Майрън си я представи как би изглеждала със снимката на играч от първия кръг на подбора в средата.
Добре, реши той. Много добре.
Сложи си слушалките.
— Здрасти, Пери.
— Господи, Майрън, опитвам се да те открия цял ден.
— Добре, Пери, какво има?
— Ей, не искам да съм нетърпелив, но това е важно. Има ли нещо ново за лодката ми?
Пери Маккинли беше състезател по голф, от по-неизвестните. Беше професионалист и правеше малко пари, а името му можеше да бъде разпознато само от най-запалените почитатели на този спорт. Пери обичаше да плава и имаше нужда от нова лодка.
— Да, има нещо — отговори Майрън.
— Коя фирма?
— „Принс“.
Пери не звучеше особено развълнуван.
— Лодките им не са лоши — изхленчи той, — но не са и нищо особено.
— Ще ти позволят да размениш старата си лодка за нова. При това ще трябва да направиш само пет лични появи.
— Пет?
— Да.
— За осемнайсетфутова лодка на „Принс“? Това е прекалено много.
— В началото искаха десет. Но все пак решението си е твое.
Пери се замисли за момент.
— По дяволите, добре, уреди сделката. Но първо искам да се уверя, че лодката ми харесва. Значи наистина е осемнайсет фута, нали?
— Така казаха.
— Да, добре. Благодаря ти, Майрън, ти си най-добрият.
Затвориха. Бартерът беше важна част от работата на агента. Никой никога не плащаше за нищо в този бизнес. Разменяха се услуги. Търговия на продукти срещу някакъв вид реклама. Искаш ли безплатна риза? Добре, но ще я носиш публично. Искаш безплатна кола? Добре, но ще се ръкуваш с клиентите на няколко автоизложби. Големите звезди изискваха огромни суми срещу рекламираните от тях продукти, а по-малките с радост се възползваха от безплатните стоки.
Майрън се вторачи в купчината съобщения и поклати глава. Да играе за „Драконите“ и да поддържа агенцията в ред, как, по дяволите, щеше да се справи с всичко това?
Той звънна на Есперанца.
— Ела тук, моля те — каза той.
— В момента съм по средата…
— Веднага.
Мълчание.
— Господи — промълви Есперанца, — страхотен мъжкар си.
— Престани да ме тормозиш, а?
— Не, наистина съм изплашена. Май ще е по-разумно да изоставя всичко и веднага да се втурна към теб.
Телефонът й заглъхна. Тя се втурна в кабинета му, преструвайки се на уплашена и задъхана.
— Достатъчно бърза ли бях?
— Да.
— Е, какво има?
Майрън й разказа. Когато стигна до участието си в „Драконите“, се изненада, когато не видя никаква реакция. Това беше странно. Първо Уин, после Есперанца. Те двамата бяха най-близките му приятели. И двамата живееха само за да се ебават с него. И все пак никой не се бе възползвал от очевидния повод за майтап. Мълчанието им относно връщането му към баскетбола му действаше изнервящо.
— Клиентите ти няма да харесат това — каза Есперанца.
— Нашите клиенти — поправи я той.
Тя направи гримаса.
— По-добре ли се чувстваш, когато се държиш снизходително?
Майрън не обърна внимание на забележката й.
— Трябва да превърнем това в нещо положително.
— Как?
— Не съм сигурен — бавно каза той и се облегна на стола си. — Можем да ги убедим, че известността ми ще им помогне.
— Как?
— Мога да установя нови контакти — отговори Майрън и усети, че още докато говореше, започнаха да му идват нови идеи. — Мога да се сближа с някои спонсори, да науча повече за тях. А и повече хора ще чуят за мен и непряко и за клиентите ми.