— Ние се разделихме — съобщи му Есперанца.
— О, съжалявам — измърмори Майрън, който не знаеше какво друго да каже. — Кога?
— Миналата седмица.
— Не си ми казвала нищо по въпроса.
— Може би защото не е твоя работа.
Той кимна. Това си беше вярно.
— Добре, можеш да доведеш някой нов приятел, ако искаш. Или пък можеш да дойдеш сама. Ще играем със „Селтикс“.
— Ще откажа любезната покана — каза тя.
— Сигурна ли си?
Есперанца кимна отново и излезе от стаята. Майрън взе сакото си и се отправи към паркинга. Марио му хвърли ключовете, без да погледне към него. Майрън мина през тунел „Линкълн“ и се качи на шосе 3. Мина покрай огромния и прочут магазин за електроника, наречен „Топс“. На рекламното табло се виждаше гигантски нос, увиснал над шосе 3. Надписът гласеше: „Топс е точно под носа ви“. Носът изглеждаше прекалено реален. Липсваха единствено стърчащи от него гигантски косми.
Вече се намираше на около километър от стадиона, когато телефонът в колата му иззвъня.
— Имам известна информация — съобщи Уин.
— Давай.
— Никоя от сметките или кредитните карти на Грег Даунинг не е била използвана през последните пет дни.
— Нищичко?
— Нищичко.
— Да е теглил пари в брой от банката?
— Не и през последните пет дни.
— А по-рано? Може да е изтеглил доста пари, преди да изчезне.
— Работим по въпроса, но засега не знам нищо.
Майрън пое по отбивката към „Медоуландс“. Зачуди се какво ли означаваше всичко това. Засега не много, но всъщност новините не бяха добри. Кръв в мазето. Никаква следа от Грег. Никаква финансова дейност. Не изглеждаше обещаващо.
— Нещо друго? — запита Майрън.
Уин се поколеба.
— Вероятно скоро ще узная къде любимият ни Грег е изпил питието си в компанията на прекрасната Карла.
— Къде?
— След мача — отговори Уин. — Тогава ще знам повече.
5.
— Спортът е фолклор — каза Клип Арнстайн на пълната с репортери зала. — Това, което завладява въображението ни, не е само победата или загубата. Това са историите. Истории за упоритост. Истории за силна воля. Истории за тежък труд. Истории за чудеса. Истории за триумфи и трагедии. Историите на завръщания.
Клип погледна надолу от подиума към Майрън с подходящо овлажнели очи и усмивка като на добър дядо. Майрън настръхна. Едва успя да се пребори с желанието си да се пъхне под масата и да се скрие там.
След уместна, не много дълга пауза Клип отново се обърна напред. Репортерите мълчаха. От време на време проблясваше нечия светкавица. Клип преглътна няколко пъти, сякаш призоваваше на помощ всичките си вътрешни сили, за да продължи.
Адамовата му ябълка подскачаше нагоре-надолу. Той вдигна влажни очи към публиката.
Малко тромаво, помисли си Майрън, но като цяло — добро представление.
На пресконференцията имаше повече хора, отколкото Майрън бе очаквал. Нямаше нито едно свободно място и много от репортерите стояха прави. Сигурно днес нямаше интересни новини. Клип не си даваше много зор, възстановяваше уж изпуснатия си самоконтрол.
— Преди малко повече от десет години избрах един изключителен млад мъж. Вярвах, че този играч го очаква невероятна слава. Беше страхотен спортист, имаше идеално чувство за игрището, психическа издръжливост и на всичко отгоре беше прекрасен човек. Но боговете имаха други планове за този младеж. Всички ние знаем какво се случи с Майрън Болитар в онази съдбовна нощ в Лендоувър, Мериленд. Няма причини да разравяме миналото. Но както вече казах, когато открих пресконференцията, спортът е фолклор. Днес „Драконите“ дават на този млад мъж шанс да създаде своята собствена легенда в хрониките на спорта. Днес „Драконите“ позволяват на този младеж да се опита да си върне онова, което му бе отнето толкова жестоко преди години.
Майрън се сгърчи. Бузите му се изчервиха. Очите му се стрелнаха наоколо, търсещи безопасно място, но ненамиращи такова. Той се вторачи в лицето на Клип точно както очакваха медиите. Съсредоточи се в една бенка на бузата му и се загледа толкова усърдно, че зрението му се замъгли.
— Няма да е лесно, Майрън — каза Клип, като се обърна директно към него.
Майрън не отмести погледа си от бенката. Не можеше да погледне в очите на Клип.