Разговорът продължи две минути. Някои от играчите въобще не си направиха труда да изключат уокмените. ТС бе зает със свалянето на бижутата си, задача, която налагаше сериозно съсредоточаване и екип от добре обучени техници. Минаха още една-две минути и най-после вратата на съблекалнята се отвори. Всички свалиха уокмените и потеглиха. Майрън осъзна, че отиват към игрището.
Време за мача.
Той застана в края на редицата. Пое си дълбоко дъх. Заля го студена вълна. Докато вървеше след съотборниците си, чу глас от високоговорителя:
— А сега вашите любими „Дракони“!
Засвири музика. Спортистите затичаха по-енергично.
Овациите бяха гръмотевични. Играчите автоматично се разделиха на две за разгряването. Майрън го беше правил милиони пъти преди, но за първи пъти наистина мислеше за това. Когато си звезда или начинаещ, разгряваш, без да бързаш, съвсем спокойно. Няма причина да се натягаш. Имаш пред себе си целия мач, където ще покажеш на тълпата какво можеш. Резервите — роля, която Майрън никога не бе изпълнявал, разгряваха по два начина. Някои изскачаха напред, дриблираха енергично и забиваха. С една дума — показваха се. Майрън винаги бе намирал това поведение за отчаяно. Другите се въртяха около звездите, подаваха им топката, играеха ролята на защитници, също като спаринг-партньори в бокса.
Майрън стигна до предната част на редицата. Някой му подаде топката. Когато разгряваш, подсъзнателно си убеден, че всички очи са приковани в теб, макар че в това време повечето хора се настаняват, приказват си, поръчват си закуски или оглеждат тълпата, а онези, които гледат, въобще не се интересуват какво правиш. Майрън дриблира и прибързано хвърли топката към коша. Господи, помисли си той, играта още не е започнала, а аз вече не знам какво да правя.
Пет минути по-късно играчите започнаха да се упражняват в стрелба към коша. Майрън погледна към публиката, търсейки Джесика. Не беше трудно да я открие. Стори му се, че е огряна от някакво сияние, сякаш тълпата отстъпваше назад, а тя изпъкваше. Все едно че тя бе произведение на Да Винчи, а останалите лица — просто рамка. Джесика му се усмихна и той почувства как в тялото му се разлива топлина.
Майрън изненадано осъзна, че сега за първи път Джесика щеше да го види как играе. Бяха се запознали три седмици преди контузията му. Мисълта го накара да спре и да си спомни. За момент мислите му го върнаха назад във времето. Заляха го вина и болка. Внезапно една топка отскочи от таблото и го удари по главата. Но мисълта си остана: длъжен съм на Грег.
Звънецът иззвъня и играчите се настаниха на пейките. Треньорът Уолш избърбори още няколко клишета и се увери, че всеки играч знае кого точно от противниковия отбор ще покрива. Спортистите кимнаха разсеяно, без да го доизслушат. ТС все още гледаше мрачно. Поза, помисли си Майрън, но не беше напълно убеден в това. Също така държеше под око и Леон Уайт, най-близкия приятел на Грег в отбора и съквартиранта му, когато гостуваха навън. Разговорите приключиха. Играчите от двата отбора застанаха в центъра на игрището и започнаха да се поздравяват със здрависване и пляскане на ръце. След това се замотаха наоколо, опитвайки се да разберат кой кого ще покрива, тъй като никой не бе слушал треньора си трийсет секунди по-рано. Треньорите на двата отбора стояха нервно и крещяха към играчите, докато най-после топката милостиво бе хвърлена във въздуха.
Обикновено баскетболът е игра на внезапни промени и резултатът се решава през последните минути. Не и тази вечер. „Драконите“ водеха с дванайсет точки след първата четвъртина, с двайсет след втората и с двайсет и шест в края на третата. Майрън започна да се изнервя. Водеха с достатъчно точки, за да го вкарат в игра. Не беше разчитал на това. Част от него безмълвно се молеше за „Селтикс“, надявайки се те да поизравнят резултата, за да може той да остане на алуминиевия стол. Желанието му не се изпълни. Оставаха четири минути, а „Драконите“ водеха с двайсет и осем точки. Треньорът Уолш погледна към резервната скамейка. Девет от дванайсетте играчи вече бяха влезли в игра. Уолш прошепна нещо на Кипър, който кимна, приближи се до скамейката и застана пред Майрън. Майрън усети лудешкото биене на сърцето си.