Настроението в съблекалнята беше по-оживено след мача. Майрън успя да се запознае с всички играчи, освен ТС и приятеля на Грег — Леон Уайт, човекът, с когото най-много искаше да се сближи. Нищо чудно. Но не можеше да насилва събитията. Може би утре. Щеше да опита отново.
Майрън се съблече. Коляното го заболя, сякаш някой бе затегнал прекалено много сухожилията му. Той сложи пакет с лед върху него и го закрепи с ластичен бинт. Изкуцука до душовете, изкъпа се, изсуши се и тъкмо привършваше с обличането, когато осъзна, че ТС стои до него.
Майрън вдигна очи. ТС си беше сложил всичките бижута. На ушите, разбира се. Три обици на едното, четири на другото. Една в носа. Носеше черен кожен панталон и черен мрежест потник, който позволяваше да се види обицата на лявото му зърно и другата на пъпа му. Майрън не можеше да разбере какво означават татуировките му. Просто му приличаха на драсканици. ТС носеше слънчеви очила.
— Твоят бижутер сигурно ти изпраща страхотни картички за Коледа — отбеляза Майрън.
ТС отговори, като му се изплези и показа друга обица на езика си. Майрън едва не се задави. ТС изглеждаше доволен от реакцията му.
— Ти си нов, нали? — запита ТС.
— Точно така — отговори Майрън и протегна ръка. — Майрън Болитар.
ТС не обърна внимание на ръката му.
— Трябва да бъдеш изчукан.
— Моля?
— Изчукан. Ти си новият. Трябва да бъдеш изчукан.
Няколко от другите играчи се захилиха.
— Изчукан? — повтори Майрън.
— Да. Ти си новият, нали?
— Да.
— Тогава трябва да бъдеш изчукан.
Още смехове.
— Добре — каза Майрън. — Изчукан.
— Точно така.
ТС кимна, щракна с пръсти, посочи към Майрън и си тръгна.
Майрън привърши с обличането. Изчукан?
Джесика го чакаше пред вратата на съблекалнята. Усмихна му се, когато се приближи към нея, а той й се усмихна в отговор, чувствайки се като глупак. Тя го прегърна и го целуна набързо. Той помириса косата й. Амброзия.
— Аха — каза някакъв глас. — Не е ли това наистина сладко?
Беше Одри Уилсън.
— Не говори с нея — каза Майрън. — Тя е Антихриста.
— Прекалено късно — отвърна Одри и хвана Джесика под ръка. — Джес и аз сега отиваме да изпием по няколко питиета и да си поговорим за старите времена.
— Господи, ти си абсолютно безсрамна — каза Майрън и се обърна към Джесика. — Не й казвай нищо.
— Аз и не знам нищо.
— Така си е — призна Майрън. — Е, къде отиваме?
— Ние не отиваме никъде — отговори Джесика и посочи с пръст зад себе си.
Уин стоеше облегнат на стената, напълно отпуснат и спокоен.
— Уин каза, че ще си зает — допълни тя.
— Аха.
Майрън хвърли поглед към Уин, който му кимна. После се извини и отиде при него. Без предисловия Уин каза:
— Последната трансакция, която Грег е направил, е била от банков автомат в единадесет часа и три минути в нощта, когато е изчезнал.
— Къде?
— Манхатън. Кемикъл Банк близо до Осемнадесета улица.
— Изглежда логично — каза Майрън. — Грег получава обаждане в девет и осемнадесет от Карла. Тя му казва да се срещнат в задното сепаре. Той отива в града и взима малко пари, преди да се види с нея.
Уин го изгледа безизразно.
— Благодаря за този анализ на очевидното.
— Това си е направо талант.
— Да, знам — отвърна Уин. — Да караме нататък. Има осем кръчми в радиус четири пресечки от онзи банков автомат. Ограничих търсенето си до тях. От осемте само две имат тъй наречените задни сепарета. Другите имат само маси. Ето имената.
Майрън отдавна вече не питаше как Уин се справя със задачите.
— Искаш ли аз да шофирам?
— Не мога да отида там — отговори Уин.
— Защо?
— Трябва да замина за няколко дни.
— Кога?
— Летя от летище Нюарк след един час.
— Това е неочаквано.
Уин не си направи труда да отговори. Двамата тръгнаха към входа. Пет хлапета изтичаха към Майрън и го помолиха за автограф. Той изпълни желанието им. Едно от хлапетата, което изглеждаше около десетгодишно, взе обратно листа, вторачи се в подписа му и каза:
— Кой, по дяволите, е тоя?
Друго от хлапетата отговори:
— Някакъв от резервите.