Майрън отново се настани в задното сепаре. Отново започна разговор с келнерката, която бе много по-оживена от първата. Когато стигна до момента с разказа на Грег Даунинг, който уж му бе съобщил за кръчмата, тя каза:
— Така ли? Да не се шегуваш? Виждала съм го тук само веднъж.
Бинго.
— Това в събота вечер ли беше?
Тя се намръщи замислено.
— Хей, Джо — извика келнерката към бармана. — Даунинг беше тук в събота, нали?
— Кой, мамка му, иска да знае? — изкрещя Джо в отговор откъм бара.
Джо приличаше на невестулка с миша коса. Невестулка и мишка. Страхотна комбинация.
— Ние с това момче. Просто си говорим.
Джо Невестулката ги погледна с малките си, лъскави очички. След секунда очите му се разшириха.
— Хей, ти си новият, нали? В „Драконите“? Видях те по новините. С тъпото име.
— Майрън Болитар — представи се Майрън.
— Да, точно така. Майрън. Вие, момчета, да не започнете да идвате тук?
— Не знам.
— Имаме страхотна клиентела — каза Джо, бършейки бара с нещо, което приличаше на използван в бензиностанция парцал. — Знаеш ли кой беше тук веднъж? Братовчеда Бруси. Диджеят. Много готин тип.
— Съжалявам, че съм го пропуснал — каза Майрън.
— Да, но имаме и други знаменитости, нали, Боун?
Мъжът с бейзболната шапка и гъстите мустаци кимна.
— Като онзи тип, който приличаше на Соупи Сейлс. Помниш ли го?
— Да. Знаменитости.
— Само дето не беше наистина Соупи. Просто приличаше на него.
— Все тая.
Майрън се намеси:
— Познаваш ли Карла?
— Карла?
— Момичето, с което беше Грег.
— Така ли се казва? Не, нямах възможност да се запозная с нея. Не се запознах и с Грег. Той просто се напъха тук инкогнито. Не ги притеснявахме.
Барманът се изпъчи наперено, сякаш щеше да отдаде чест.
— В това заведение защитаваме знаменитостите — каза той и посочи към Майрън с парцала. — Кажи го и на другите момчета, а?
— Ще го направя — обеща Майрън.
— Истината е, че отначало не бяхме сигурни дали това въобще беше Грег Даунинг.
— Също като със Соупи — добави Боун.
— Точно така. Само дето този път наистина беше той.
— Онзи също приличаше на Соупи. Страхотен актьор е този Соупи.
— Да, и какъв прякор.
— Целият си е талант — съгласи се Боун.
— Идвал ли е тук и преди? — запита Майрън.
— Онзи, дето прилича на Соупи ли? — попита Боун.
— Глупак — изруга Джо, размахвайки парцала към Боун. — Защо, по дяволите, би искал да знае за него? Той говори за Грег Даунинг.
— Откъде, мамка му, мога да знам? Да не би да ти приличам на врачка?
— Приятели — обади се Майрън.
Джо вдигна ръка.
— Съжалявам, Майрън. Повярвай ми, това обикновено не се случва тук в „Швейцарската хижа“. Всички се разбираме чудесно, нали, Боун?
Боун разпери ръце.
— Кой с кого не се разбира? — запита той.
— Точно това исках да кажа. Не, Майрън, Грег не е от редовните ни клиенти. Това беше първото му идване тук.
— Същото като с Братовчеда Бруси — добави Боун. — И той дойде само веднъж.
— Да, но му хареса, сигурен съм.
— Поръча си второ питие. Това трябва да ти говори нещо.
— Така си е. Две питиета. Можеше да пийне само едно и да си тръгне. Е, пи само диетична кола, но все пак.
— Ами Карла? — запита Майрън.
— Кой?
— Жената, която беше с Грег.
— Какво за нея?
— Тя идвала ли е тук преди?
— Никога преди не съм я виждал. Боун?
Боун поклати глава отрицателно.
— Никога. Щях да я запомня.
— Какво те кара да мислиш така?
Джо отговори без колебание:
— Сериозни цици.
Боун сви ръце и ги постави пред гърдите си…
— Огромни.
— Не че беше хубава или нещо такова.
— Въобще не — съгласи се Боун. — Малко старичка за него.
— Колко стара? — запита Майрън.
— По-стара от Грег Даунинг със сигурност. Бих казал към края на четиридесетте. Боун?
Боун кимна.
— Но със страхотни цици.
— Огромни.
— Мамутски.
— Да, мисля, че това го схванах — намеси се Майрън. — Нещо друго?
Те изглеждаха озадачени.