— Е — каза Майрън. — Вие, момчета, искате ли да пийнем по една бира? Можем да си поговорим.
Защитният панталон издаде презрителен звук.
— Приличаме ли ти на хора, които обичат да си говорят?
Майрън посочи към Тухлената стена.
— Той прилича.
Имаше три начина да излезе от подобна ситуация неувреден. Единият беше да побегне, което винаги бе добра възможност. Проблемът беше, че двамата му противници бяха достатъчно близо и все пак достатъчно раздалечени, за да го спънат или поне забавят. Прекалено рисковано. Втора възможност: противниците ти те подценяват. Правиш се на уплашен и тогава ги изненадваш. Не твърде вероятно за Майрън. Главорезите рядко подценяват човек висок два метра и тежащ около сто килограма.
Трета възможност: удряш първи и силно. Правейки това, увеличаваш вероятността да изкараш единия от действие, преди другият да успее да реагира. Това действие обаче изискваше деликатен баланс. Докато някой не удари, не можеш да си сигурен, че физическата разправа не може да бъде напълно избягната. Но ако чакаш някой да удари, тази възможност изчезва. Уин харесваше третата възможност. Но той я харесваше дори когато имаше само един противник.
Майрън въобще не получи шанс да направи избора си. Тухлената стена го фрасна с юмрук в кръста. Майрън усети приближаването на удара. Отдръпна се достатъчно бързо, за да избегне сериозно увреждане. В същото време се завъртя и удари с лакът носа на Тухлената стена. Чу се задоволителен хрущящ звук.
Победата беше съвсем за кратко. Както Майрън се опасяваше, тези типове знаеха какво правят. Защитния панталон удари в същия момент, успявайки там, където приятелят му се бе провалил. В бъбрека на Майрън избухна болка. Коленете му се подгънаха, но успя да се задържи прав. Отскочи към Тухлената стена и го срита. Кракът му изфуча напред като бутало. Липсата на баланс обаче му попречи да уцели целта. Ударът бе нанесен върху бедрото на Защитния панталон. Не нанесе много щети, но беше достатъчно силен, за да го отхвърли назад. Тухлената стена започваше да се съвзема. Протегна ръце и хвана Майрън за косата. Дръпна главата му нагоре. Майрън покри ръката му със своята и заби ноктите си в меките места между пръстите. Тухлената стена изпищя. Защитния панталон се върна и удари Майрън в стомаха. Заболя го. Много. Майрън знаеше, че е изправен пред сериозен проблем. Приведе се и после подскочи, готов за саблен удар. Уцели гениталиите на Тухлената стена, който подбели очи и се срина, сякаш някой бе издърпал стола изпод него. Защитния панталон фрасна главата на Майрън странично. Черепът му изкънтя. Още един удар. Очите на Майрън започнаха да губят фокус. Опита се да остане прав, но краката му не позволяваха. Усети ритник в ребрата си. Светът се завъртя около него.
— Хей! Хей, какво правите? Хей, вие!
— Престанете! Какво, по дяволите…
Макар и със замъглено съзнание, Майрън разпозна гласовете. Джо и Боун от бара. Майрън се възползва от възможността да се измъкне настрани на четири крака. Нямаше нужда. Защитният панталон вече бе вдигнал Тухлената стена на крака. Двамата мъже побягнаха.
Джо и Боун бързо се приближиха и се вторачиха в Майрън.
— Добре ли си? — попита Джо.
Майрън кимна.
— Няма да забравиш да ни изпратиш снимка с автографа си, нали? Братовчеда Бруси никога не ни изпрати такава.
— Ще ви изпратя две — отвърна Майрън.
8.
Майрън убеди Джо и Боун да не се обаждат на ченгетата. Не беше нужно да ги увещава прекалено дълго. Повечето хора не си падат по дейности, които включват намесата на представителите на закона. Двамата мъже помогнаха на Майрън да се качи в едно такси. Шофьорът носеше тюрбан и слушаше кънтри музика. Мултикултура. Майрън едва изрече адреса на Джесика в Сохо и се отпусна на вехтата седалка. Шофьорът не захвана разговор с него. Слава богу.
Майрън прегледа наум тялото си. Нищо счупено. Ребрата бяха само натъртени. Бързо щеше да се оправи. Главата беше друг въпрос. Тайленол с кодеин щеше да му помогне тази вечер, после на сутринта щеше да мине на адвил или нещо по-силно. Относно травмите по главата човек не можеше да направи много повече, освен да си даде време за оздравяване и да контролира болката.
Джесика го посрещна на вратата, облечена в халат. Майрън се почувства така, както често се чувстваше около нея — леко задъхан. Тя преглътна упреците си, напълни му ваната, помогна му да се съблече и се настани във ваната зад него. Усещането от водата по кожата му беше великолепно. Той се облегна на Джесика, докато тя обвиваше кърпи около главата му. Майрън въздъхна дълбоко и доволно.