— Преди секунда бяха пред мен. Ал?
— Защо не ми разкажеш за това, когато се приберете у дома? — предложи Майрън. — Така и аз ще имам какво да очаквам.
— Запази духовитите си забележки за приятелите си. Знаеш много добре защо се обаждам.
— Не знам, мамо.
— Чудесно, тогава аз ще ти кажа. Един от хората от групата ни, от семейство Смелтман, много приятна двойка. Той е в бижутерския бизнес. Мисля, че името му е Марвин. Имат магазин в Монтклер. Минавахме оттам доста често, докато ти беше малък. Намира се на Блумфилд авеню близо до киното. Помниш ли?
— Аха.
Нямаше и представа за какво говори майка му, но така беше по-лесно.
— Та семейство Смелтман говорили със сина си по телефона снощи. Той им се обадил, Майрън. Знаел разписанието им. Просто се обадил на родителите си, за да се увери, че прекарват добре.
— Аха.
Майка му не беше в добро настроение. И нямаше начин да я спре. Можеше за секунди от модерната, интелигентна жена да се превърне в нещо сякаш излязло от „Свирача на покрива“. В момента явно се намираше в една от тези си фази.
— Както и да е. Семейство Смелтман се хвалили, че пътуват заедно с родителите на Майрън Болитар. Голяма работа. Кой вече те познава? Не си играл от години. Но те са големи почитатели на баскетбола. Иди, че ги разбери. Синът им те гледал как играеш, нещо такова, не знам точно. Та синът — мисля, че името му е Хърб или Хърби, или Ралф — та той им казал, че играеш професионален баскетбол. Казал им, че са те взели в „Драконите“. Казал, че си се завърнал в спорта. Поне така разбрах. Баща ти е ужасно засрамен. Имам предвид, напълно непознати говорят за това, а твоите собствени родители дори не знаят. Помислихме си, че семейство Смелтман са откачили.
— Не е каквото си мислиш — каза Майрън.
— Кое не е каквото си мисля? — запита тя. — От време на време играеш в двора. Добре, няма нищо лошо. Но не разбирам. Никога не си ми споменавал, че ще играеш отново.
— Няма да играя.
— Не ме лъжи. Снощи си направил две точки. Баща ти се обади на „Спортна линия“. Знаеш ли колко струва да се обадиш оттук на „Спортна линия“?
— Мамо, не е кой знае какво.
— Слушай, Майрън, познаваш баща си. Той се преструва, че това не означава нищо. Знаеш, че те обича, независимо от всичко. Но не е спрял да се усмихва, откак чу за това. Иска да се приберем у дома веднага.
— Моля те, не го правете.
— Не го правете — повтори тя раздразнено. — Ти му го кажи, Майрън. Знаеш, че човекът не е с всичкия си. Луд. Така че кажи ми какво става.
— Дълга история, мамо.
— Но е вярно? Играеш отново?
— Само временно.
— Какво означава това „само временно“?
Втората телефонна линия на Джесика се обади.
— Мамо, трябва да вървя. Съжалявам, че не ти казах по-рано.
— Какво? Това ли е всичко?
— Ще ти разкажа повече по-късно.
За негова изненада тя се примири без повече борба.
— Внимавай с коляното си.
— Ще внимавам.
Той се обади на другата линия. Беше Есперанца. Тя не си направи труда да му каже „здрасти“.
— Не е кръвта на Грег — съобщи Есперанца.
— Какво?
— Кръвта, която сте открили в мазето — поясни тя. — Група АБ положителна. Кръвната група на Грег е 0 отрицателна.
Майрън не беше очаквал да чуе това. Опита се да измисли някакво обяснение на нещата.
— Може Клип да е бил прав. Може да е била кръвта на някое от хлапетата на Грег.
— Невъзможно — възрази Есперанца.
— Защо?
— Не си ли учил биология в училище?
— В осми клас. Но бях прекалено зает да се заглеждам по Мери Ан Палмиеро. Какво?
— АБ е рядка група. За да бъде едно хлапе с такава група, родителите му трябва да са А или Б или е невъзможно. С други думи, ако Грег има нулева, хлапетата му не могат да бъдат с АБ.
— Може да е кръвта на някое приятелче. Може децата да са поканили на гости някой съученик.
— Разбира се — отвърна Есперанца. — Сигурно е точно така. Хлапетата си канят гости. Един от тях залива с кръв цялата стая и никой не почиства след това. О, и по странно съвпадение точно тогава Грег изчезва.
Майрън усука телефонната жица с пръсти.
— Не е кръвта на Грег — повтори той. — И сега какво?
Есперанца не си направи труда да отговори.
— Как, по дяволите, мога да разследвам нещо подобно, без да възбудя ничии подозрения? — продължи Майрън. — Трябва да задавам въпроси на хората, нали? А те ще искат да узнаят защо.