— Да не си тук, за да ми направиш предложение?
— Бях тук преди и го направих.
— Но всъщност не го желаеше много, Майрън. Тогава исках искреност.
— А сега?
— Сега осъзнах, че искреността е прекалено възвеличавана — усмихна се тя.
— Изглеждаш много добре, Емили.
Подкараше ли веднъж, тъпите реплики следваха една след друга.
— Ти също — отговори тя, — но няма да ти помогна.
— В какво да ми помогнеш?
Тя направи гримаса.
— Влизай — покани го Емили.
Майрън я последва вътре. Къщата беше с високи като в църква тавани и боядисани в бяло стени. С много въздух. Предното фоайе беше застлано със скъпи плочки. Емили го въведе във всекидневната. Майрън седна на бяло канапе. Подовете бяха от буково дърво. Съвсем същото като преди десет години. Или си бяха купили същите мебели, или къщата беше невероятно добре поддържана. Никъде нямаше петънце. Единствената неразбория беше купчина вестници в ъгъла. Най-вече таблоиди, като се съди по вида им. Огромното заглавие на първа страница на „Ню Йорк Поуст“ гласеше: „СКАНДАЛ!“. Адски точно.
Старо куче влезе в стаята със сковани крака. Изглеждаше, сякаш се опитваше да завърти опашка, но резултатът беше плачевен. Кучето успя да близне ръката на Майрън със сух език.
— Я гледай — каза Емили. — Бени те помни.
Майрън настръхна.
— Това Бени ли е?
Тя кимна.
Семейството на Емили беше купило свръхактивното кученце за нейния по-малък брат Тод, когато Майрън започна да се среща с нея. Той седеше тук, когато родителите й донесоха кученцето. Малкият Бени се клатеше из стаята и примигваше и после се изпишка на пода. Никой не се ядоса. Бени бързо свикна с хората. Поздравяваше всички, като скачаше върху тях, вярвайки, че никой никога не би го наранил. Но Бени вече не скачаше. Изглеждаше много стар. Изглеждаше прекалено близо до смъртта. Внезапна тъга заля Майрън.
— Изглеждаше добре снощи — каза Емили. — Приятно ми беше да те видя обратно на игрището.
— Благодаря.
— Жаден ли си? — запита тя. — Мога да ти направя малко лимонада. Също като в пиесата на Тенеси Уилямс. Лимонада за джентълмена посетител. Само се съмнявам, че Аманда Уингфилд е използвала смес „Кристъл лайт“.
Преди Майрън да успее да отговори, тя изчезна от стаята. Бени погледна към него, опитвайки се да го види със замъглените си от старостта очи. Майрън го погали по ухото. Опашката замаха по-енергично. Майрън тъжно се усмихна на кучето. Бени се премести по-близо до него, сякаш разбираше чувствата на Майрън и благодареше за тях. Емили се върна с две чаши лимонада.
— Заповядай — каза тя, като му подаде чашата и седна.
— Благодаря — отвърна Майрън и отпи.
— Е, какво е следващото в графика ти, Майрън?
— Следващото?
— Още едно завръщане?
— Не разбирам.
Емили отново се усмихна.
— Първо заменяш Грег на игрището — каза тя. — Може би после ще поискаш да го замениш в спалнята.
Майрън едва не се задави с лимонадата, но успя да сподави кашлицата си. Винаги с желание да шокира хората. Класическата Емили.
— Не е смешно — каза той.
— Просто реших да се позабавлявам.
— Да, знам.
Емили облегна лакът на канапето и подпря главата си с ръка.
— Чувам, че ходиш с Джесика Кълвър — каза тя.
— Да.
— Харесвам книгите й.
— Ще й кажа.
— Но и двамата знаем истината.
— Коя истина?
Тя се наведе напред и бавно отпи от чашата си.
— Сексът с нея не е толкова добър колкото беше с мен.
Пак класическата Емили.
— Сигурна ли си в това? — запита Майрън.
— Абсолютно — отговори тя. — Не се правя на прекалено отворена. Убедена съм, че твоята мис Кълвър е доста опитна. Но с мен беше ново. Беше откритие. Беше невероятно горещ секс. Нито един от нас не би могъл да преживее същото с друг човек. Невъзможно е. Все едно да се върнеш обратно във времето.
— Не сравнявам — каза Майрън.
С усмивка и поклащане на глава Емили каза:
— Глупости.
— И ти не би искала да сравнявам.
Усмивката не изчезна.
— Хайде стига, Майрън. Няма да започнеш да ми дрънкаш всички онези емоционални глупости, нали? Няма да ми кажеш, че с нея е по-добре, защото споделяте силна и прекрасна връзка и следователно сексът е над чисто физическото? Това никак не би ти отивало.