— Не се чудя — поправи го Есперанца. — Отговорът е очевиден.
— Не ми помагаш.
— Ако искаш помощ — иди на психиатър. Ако искаш истината — говори с мен.
Беше права. Майрън свали ръце от гърдите си и ги постави зад главата си. После качи крака на бюрото.
— Тя изневерявала ли ти е с него? — запита Есперанца.
— Не.
— Сигурен ли си?
— Да. Запознаха се, след като ние скъсахме.
— Лошо — каза тя. — Това щеше да ти осигури добър изход.
— Да. Жалко.
— Значи затова се чувстваш задължен към Грег? Защото си спал с годеницата му?
— Това е сериозна причина, но има и повече.
— Какво?
— Ще ти прозвучи идиотски, но между нас винаги е имало някаква връзка.
— Връзка?
Очите на Майрън се загледаха в покритата с плакати стена. Уди Алън и Даян Кийтън се наслаждаваха на Манхатън в „Ани Хол“. Боги и Бергман стояха облегнати на пианото на Сам в дните, когато Париж е бил техен.
— Грег и аз навремето бяхме вечните съперници — каза Майрън. — А между съперниците винаги съществува особена връзка. Също като Меджик Джонсън и Лари Бърд. Сякаш зависите един от друг. Същото беше с Грег и мен. Никога не сме говорили по въпроса, но връзката си съществуваше.
Той млъкна. Есперанца зачака търпеливо.
— Когато си контузих коляното — продължи той, — Грег ме посети в болницата. Появи се още на следващия ден. Събудих се и той беше там. Седеше с Уин. Внезапно разбрах. Уин също трябва да е разбрал, защото иначе сигурно щеше да го изхвърли навън.
Есперанца кимна.
— Грег идваше редовно при мен. Помогна ми с рехабилитацията. Това наричам връзка. Беше съсипан, защото когато бях контузен, сякаш и част от него получи контузия. Опита се да ми обясни защо това означава толкова много за него, но не можа да намери подходящите думи. Нямаше значение. Аз знаех. Той просто трябваше да бъде там.
— Колко време, след като спа с булката му, си контузи коляното?
— Около месец.
— Това, че го виждаше непрестанно, помогна ли ти, или те нарани още повече?
— Да.
Есперанца го изгледа озадачено, но не каза нищо.
— Разбираш ли сега? — запита Майрън. — Схващаш ли защо не мога да не се захвана с това? Вероятно си права. Сигурно съм спал с Емили, за да си върна за това, че Грег бе избран преди мен. Още една глупава битка. Но това не беше най-подходящият начин за започване на брак. Длъжен съм на Грег Даунинг. Съвсем просто е.
— Не — възрази Есперанца. — Не е толкова просто.
— Защо?
— Защото прекалено голяма част от миналото ти излиза на повърхността. Първо Джесика…
— Не започвай с това.
— Не започвам — спокойно отвърна тя.
Гласът й рядко оставаше спокоен, когато говореше за Джесика.
— Просто излагам фактите. Джесика те съсипа, когато си отиде. Никога не успя да се съвземеш.
— Но тя се върна.
— Да.
— И какво искаш да кажеш?
— Баскетболът също те съсипа, когато приключи с него. И това не успя да превъзмогнеш.
— Разбира се, че го превъзмогнах.
Тя поклати глава.
— Първо прекара три години, опитвайки всичко възможно да оправиш коляното си.
— Просто исках да се чувствам добре — прекъсна я той. — В това няма нищо лошо, нали?
— Няма. Но беше ужасен. Просто отблъсна Джесика. Не й прощавам това, което ти причини. Не си искал да те напусне. Но и ти имаш вина за това.
— Защо заговори за всичко това?
Есперанца отново поклати глава.
— Ти си човекът, който връща миналото. Цялото ти минало. Джесика, а сега и баскетбола. Искаш да видим как отново ще преминеш през всичко това, но ние няма да го направим.
— Да премина през какво?
Есперанца не отговори, а вместо това запита:
— Искаш ли да научиш защо снощи не дойдох да те гледам как играеш?
Той кимна, все още без да я погледне. Чувстваше бузите си зачервени и сгорещени.
— Защото с Джесика поне има шанс да не бъдеш наранен отново. Има шанс, ако онази вещица е поумняла. Но с баскетбола няма шанс. Не можеш да се върнеш.
— Мога да се справя с това — каза той, чувайки същите думи за кой ли път.
Тя не каза нищо.
Майрън се вторачи в стената. Едва чу звъна на телефона. Нито един от двамата не помръдна, за да вдигне слушалката.