Выбрать главу

— Защо просто не са го оставили заедно с нейния?

— Може да са го убили на друго място. Или пък са прибрали тялото му, защото е прочут, и не искат да ги преследват за убийството му.

Димонти го изгледа презрително.

— Престараваш се, Болитар.

— Ти също.

— Може и така да е. Има само един начин да разберем — каза Димонти и се изправи. — Трябва да издадем съобщение за издирването на Даунинг.

— Ей, почакай малко — възпротиви се Майрън. — Не мисля, че това е добра идея.

Димонти го изгледа, сякаш Майрън бе нещо, пуснато в клозета.

— Съжалявам — с фалшива учтивост каза детективът. — Сигурно ме бъркаш с някой, който се интересува какво мислиш.

— Предлагаш да се издаде заповед за издирването на любим на публиката спортен герой.

— А ти предлагаш да си играя на любимци, защото публиката си пада по този герой.

— Въобще не — отвърна Майрън, като мислеше усилено. — Представи си какво ще стане, когато издадеш подобна заповед. Пресата ще научи това. Ще започнат да се занимават с него като с О. Дж. Симпсън. Но тук има разлика. Нямаш нищичко срещу Даунинг. Няма мотив. Няма доказателства. Нищо.

— Все още нямам — каза Димонти. — Но е рано…

— Точно така, рано е. Изчакай малко, само това искам да ти кажа. Подходи внимателно към тази история, защото целият свят ще наблюдава това, което правиш. Кажи на онези клоуни горе да записват на видео всяка стъпка. Не оставяй нищо на случайността. Не позволявай на никого да се появи тук по-късно и да каже, че си нагласил уликите. Вземи съдебно нареждане, преди да влезеш в дома на Даунинг. Направи всичко според правилата.

— Мога да направя и това и да издам заповед за издирване.

— Роли, предположи, че Грег Даунинг наистина я е убил. Знаеш ли какво ще стане, когато издадеш заповедта за издирване? Първо, ще изглеждаш предубеден. Сякаш си си набил в главата, че Даунинг е убиецът, и това е. Второ, пресата ще застане срещу теб. Ще наблюдава всяка твоя стъпка, ще се опитва да те изпревари в откриването на улики, ще коментира всичко, което вършиш. Трето, ако докараш Грег тук сега, знаеш ли кой ще е с него?

Димонти кимна и направи кисела гримаса.

— Шибани адвокати — каза той.

— Най-скъпо платените адвокати, които ще защитават любимеца на публиката. Още преди да си открил нещо, те ще подадат жалби и ще попречат на случая ти. Знаеш как става.

— Мамка му — изруга Димонти.

Майрън кимна.

— Разбираш какво имам предвид, нали?

— Да — отговори детективът. — Но има нещо, което забравяш, Болитар — каза той и задъвка клечката ожесточено. — Например, ако издам заповед за издирването на Даунинг, твоята детективска работа отива на кино. Губиш.

— Може и така да е — съгласи се Майрън.

Димонти го изгледа с крива усмивка.

— Това, разбира се, не означава, че не си прав. Просто не искам да мислиш, че не виждам каква е целта ти.

— Направо четеш мислите ми — каза Майрън. — Също както Васко де Гама чете географски карти.

Димонти го изгледа кръвнишки за момент. Майрън едва устоя на желанието си да завърти очи в престорен ужас.

— Добре, ето как ще действаме. Ти ще останеш в отбора и ще продължиш малкото си разследване. Аз ще се опитам да държа в тайна онова, което ми разказа, докато случаят има полза от него — каза Димонти, като вдигна пръст, за да наблегне на думите си. — Ако открия достатъчно, за да докарам Даунинг в управлението, ще издам заповед за издирване. А ти ще ми докладваш абсолютно всичко. Няма да укриваш никаква информация от мен. Някакви въпроси?

— Само един — отговори Майрън. — Откъде си купуваш ботушите?

13.

По пътя към тренировката Майрън звънна по телефона от колата си.

— Хигинс — отговори някакъв глас.

— Фред? Обажда се Майрън Болитар.

— Хей, отдавна не съм те чувал. Как си, Майрън?

— Не мога да се оплача, а ти?

— Всяка минута имаме по някое приключение тук, в Министерството на финансите.

— Да, обзалагам се, че е така.

— Как е Уин? — запита Хигинс.

— Както винаги — отговори Майрън.

— Този тип направо ми изкарва акъла, ако разбираш какво имам предвид.

— Да — съгласи се Майрън. — Знам.

— На вас двамата липсва ли ви работата за ФБР?

— На мен не — отговори Майрън. — Не мисля, че и на Уин му липсва. Ограниченията бяха прекалено много за него.