— Ясно. Хей, прочетох във вестника, че отново играеш баскетбол.
— Да.
— На твоята възраст и с това коляно? Как стана така?
— Дълга история, Фред.
— Разбирам. Следващата седмица вашият отбор идва тук, за да играе с „Бълетс“. Можеш ли да ми намериш билети?
— Ще направя всичко възможно.
— Страхотно, благодаря. Е, от какво имаш нужда, Майрън?
— Всичко, което можеш да научиш за определени десет бона в стодоларови банкноти. Опаковани поотделно. Сериен номер Б028856011А.
— Колко бързо се нуждаеш от информацията?
— Веднага щом я получиш.
— Добре, ще се постарая. Грижи се за себе си, Майрън.
— Ти също, Фред.
Майрън даде всичко от себе си по време на тренировката. Чувстваше се прекрасно. Влезе в собствената си зона. Когато забиваше, сякаш невидима ръка пренасяше топката до коша. Когато дриблираше, топката ставаше част от ръката му. Възприятията му бяха засилени като на вълк в гората. Струваше му се, че е попаднал в някаква черна дупка и се е измъкнал от нея десет години по-късно. Дори коляното му беше добре.
Основната част на тренировката се състоеше от мелета между петима от активните играчи и петима от онези, които обикновено заемаха скамейките на резервите. Майрън игра чудесно. Отскокът му беше без грешка. Във всеки момент бе готов за стрелба. Два пъти дори влезе в схватка с най-добрите и излезе победител и двата пъти.
Имаше моменти, в които напълно забрави за Грег Даунинг и окървавения труп на Карла/Сали/Робърта, за кръвта в мазето, бандитите, които го нападнаха, и Джесика. Възбуждаща треска изпълваше вените му — треската на спортист във върховна форма. Хората говорят за опияненото състояние на бегачите, еуфория, получена от някакви хормони, когато тялото е напрегнато до крайност. Майрън не беше съвсем наясно с това, но разбираше невероятните висоти и зловещите бездни на това да си спортист. Ако играеш добре, цялото ти тяло трепти и очите ти се изпълват със сълзи от радост. Трептенето продължава и през нощта, когато лежиш в леглото, не можеш да заспиш и си преповтаряш най-прекрасните моменти, подобно на запален коментатор, който връща кадъра забавено. Когато играеш лошо, си тъжен и депресиран и оставаш така в продължение на дни. И двете крайности изглеждаха преувеличени в сравнение със значението на това да вкараш топката в металния кош или да удариш топката с бухалка, или да хвърлиш топката с невероятна сила. Когато играеш лошо, се опитваш да си напомниш колко е глупаво да се връзваш до такава степен на нещо толкова незначително. Когато играеш хубаво и достигнеш до онова опиянено състояние, вътрешният ти глас мълчи.
Докато Майрън хвърчеше напред-назад по игрището, една мисъл се промъкна през задната врата на съзнанието му. Той се опита да я прогони, но тя остана някъде там, появявайки се от време на време. Ти можеш да правиш това, дразнеше го мисълта. Можеш да играеш с тях.
Късметът на Майрън продължи. Трябваше да пази Леон Уайт, най-добрия приятел на Грег. Майрън и Леон се посближиха, докато тренираха, по начина, по който често това става между съотборници и дори противници. Прошепваха си бързи шеги на ухо, потупваха другия по гърба, когато направеше добър удар. Леон беше от изисканите типове на игрището. Не дрънкаше мръсотии и не псуваше. Дори когато Майрън го изпревари и отбеляза точка, Леон му каза само окуражаващи думи.
Треньорът Дони Уолш свирна.
— Това е, момчета. Направете по двайсет коша и се прибирайте у дома.
Леон и Майрън вдигнаха ръце и ги удариха в онзи жест, присъщ само на децата и професионалните спортисти. Майрън винаги беше обичал тази част от играта — другарските отношения като при войници. Не беше изпитвал това от години. Стори му се много приятно. Играчите се разделиха на групи по двама — единият стреляше, а другият довкарваше. Майрън отново извади късмет — партньор му беше Леон Уайт. И двамата си взеха кърпите и по една бутилка с минерална вода и тръгнаха покрай пейките. Там стояха няколко репортери и наблюдаваха тренировката. Одри също беше там, разбира се. Тя изгледа Майрън с усмивка. Той едва устоя на изкушението да й се изплези. Калвин Джонсън също наблюдаваше тренировката. Носеше елегантен костюм и стоеше облегнат на стената, сякаш позираше за снимка. Майрън се опита да разчете мислите му, но изражението на Калвин остана непроницаемо.
Майрън стреля първи. Застана на линията с разтворени крака, приковал очи напред. Топката влезе в коша леко.