15.
ТС живееше в палат от червени тухли, датиращ от началото на века, заобиколен от висока два метра тухлена ограда. Домът му се намираше на една от най-хубавите улици в Енгълуд, Ню Джърси. Еди Мърфи живееше малко по-надолу. Там живееха и трима от директорите на „Форбс 500“ и няколко японски банкери. До портата имаше кабинка с пазач. Майрън му съобщи името си. Пазачът провери списъка с поканените.
— Моля, паркирайте на пътя пред къщата. Купонът е отзад.
Мъжът повдигна жълто-черната бариера и му махна да мине. Майрън паркира до черно БМВ. Имаше около дузина други коли, всички блеснали от скорошното миене и полиране, или пък всичките бяха нови. Най-вече мерцедеси. Няколко БМВ-та. Бентли. Ролс-ройс. Сред тях фордът на Майрън стоеше като пъпка в козметична реклама.
Предната морава беше безукорна. Великолепно планирани храсти сякаш охраняваха тухлената фасада. В рязък контраст с величествената гледка беше силният рап, гърмящ от тонколоните. Ужасно. Храстите изглеждаха като попарени от шума. По принцип Майрън не мразеше рап. Знаеше, че има и по-лоша музика — Джон Теш и Яни го доказваха всеки ден. Майрън намираше някои от рап песните за хубави и дори интересни, но признаваше, че рап музиката не е създадена за него. Не я разбираше, но вероятно така и трябваше да бъде.
Купонът се провеждаше в добре осветения район около басейна. Тълпата от трийсетина човека се размотаваше наоколо сравнително кротко. Майрън носеше син блейзър, раирана риза, вратовръзка на цветя и мокасини „Дж. Мърфи“. Болитар — студентът от елитен университет. Уин щеше да се гордее с него. Но Майрън се чувстваше твърде лошо облечен в сравнение със съотборниците си. Макар и с риск да прозвучи расистки, черните момчета от отбора (в „Драконите“ имаше само двама други бели играчи) знаеха как да се обличат със стил. Не стила на Майрън, но определено със стил. Изглеждаха така, сякаш се подготвяха за ревю в Милано. Великолепно скроени костюми. Закопчани до врата копринени ризи. Без вратовръзки. Обувки, лъснати като огледала.
ТС се беше отпуснал в един шезлонг до плиткия край на басейна. Беше заобиколен от група бели момчета, които приличаха на колежани. Смееха се на всяка негова дума. Майрън забеляза Одри в присъщите й репортерски дрехи. За случая беше добавила перли. Страхотно докарване. Тъкмо реши да се присъедини към тях, когато една жена в края на трийсетте или началото на четиридесетте застана до него.
— Здрасти — каза жената.
— Здрасти.
— Ти трябва да си Майрън Болитар. Казвам се Маги Мейсън.
— Здрасти, Маги.
Ръкуваха се. Здраво ръкостискане, хубава усмивка.
Беше облечена консервативно в бяла блуза, тъмносив блейзер, червена пола и черни обувки. Косата й беше пусната и леко разрошена, сякаш току-що я беше освободила от кок. Беше слаба и привлекателна. Щеше да е идеална за роля на адвокат в „Законът на Ел Ей“.
Маги му се усмихна.
— Не знаеш коя съм, нали?
— Съжалявам, не знам.
— Наричат ме Тъмпър11.
Майрън зачака. Когато тя не добави нищо повече, той каза:
— Аха.
— ТС не ти ли разказа за това?
— Спомена нещо, че трябва да бъда изчу…
Майрън замълча по средата на думата. Тя му се усмихна и разпери ръце. След известно време той каза:
— Не разбирам.
— Няма нищо за разбиране — спокойно отвърна тя. — Правя секс с всички момчета от отбора. Ти си новият. Твой ред е.
Майрън отвори уста, затвори я и опита отново.
— Не приличаш на фенка.
— Фенка — повтори тя и поклати глава. — Господи, колко мразя тази дума.
Майрън затвори очи и докосна носа си.
— Чакай да видим дали съм схванал.
— Давай.
— Спала си с всеки от „Драконите“?
— Да.
— Дори с женените?
— Да — отговори Маги. — С всеки, който е бил в отбора от 1993. Тогава започнах с „Драконите“. Преди това, през 1991, бях с „Джайънтс“.
— Чакай малко. Значи си фенка и на „Джайънтс“, така ли? На футболния отбор?
— Казах ти вече. Не харесвам термина фенка.
— С коя дума би се чувствала по-удобно?
Маги наклони леко глава и запази усмивката си.
— Слушай, Майрън, аз съм инвестиционен банкер на „Уолстрийт“. Работя адски много. Посещавам курсове по готварство и съм луда по степ аеробиката. Като цяло съм сравнително нормална според стандартите на този откачен свят. Не наранявам никого. Не искам да се омъжвам или да имам сериозна връзка. Но си имам този малък фетиш.