Внезапно Тъмпър се усмихна широко и разпери ръце.
— Загрях — каза тя.
— Какво?
— Очевидно е.
— Кое е очевидно?
— Искаш отмъщение.
— Отмъщение за какво?
Усмивката стана още по-широка.
— Грег е откраднал Емили от теб. Сега ти искаш да откраднеш някого от него.
— Той не я открадна от мен — бързо каза Майрън. Усети отбранителния тон в гласа си и не го хареса. — Ние с Емили се разделихме, преди те да се запознаят.
— Щом казваш така.
— Така е.
Тъмпър се засмя и сложи ръка на рамото му.
— Успокой се, Майрън, само се шегувам.
Тя отново се вторачи в него. Този контакт с очи започваше да му причинява главоболие, затова се загледа в носа й.
— Е, ще го направим ли? — запита тя.
— Не — отвърна Майрън.
— Ако е заради страха от болести…
— Не е. Имам приятелка.
— Е, и?
— Не искам да й изневерявам.
— Кой те кара да изневеряваш? Аз просто искам да правя секс с теб.
— И мислиш, че тези две неща взаимно се изключват?
— Разбира се — отговори Тъмпър. — Сексът между мен и теб не може да има абсолютно никакъв ефект върху връзката ти. Не искам да спреш да обичаш приятелката си. Не искам да стана част от живота ти. Дори не искам да сме интимни.
— Господи, правиш нещата да звучат толкова романтично — каза Майрън.
— Точно там е работата. Това не е романтично. То е просто физически акт. Също като ръкостискането.
— Ръкостискането — повтори Майрън. — Ти би трябвало да пишеш поздравителни картички.
— Просто ти обяснявам как стоят нещата. Отминалите цивилизации, които са били много по-напреднали в интелектуално отношение от нас, са разбирали, че плътските удоволствия не са грях. Свързването на секса с вината е модна, абсурдна идея. Цялата концепция за свързването на секса с притежанието е нещо, наследено от скованите пуритани, които са искали да имат контрол върху най-основното си притежание — съпругата.
Сигурно беше изкарала задълбочен курс по история в университета, помисли си Майрън. Чудесно.
— Къде е написано — продължи тя, — че двама души не могат да достигнат физически екстаз, без да са влюбени? Искам да кажа, помисли само колко абсурдно е това. Глупаво, нали?
— Възможно е — отвърна Майрън. — Но все пак не мога да приема поканата ти.
Тя сви рамене небрежно.
— ТС ще бъде много разочарован.
— Ще го преживее — отговори Майрън.
Мълчание.
— Е — каза Тъмпър, като плесна с ръце. — Мисля, че е време да се смеся с останалите гости. Беше ми приятно да си поговоря с теб.
— Страхотно преживяване — съгласи се Майрън.
Той също се раздвижи сред гостите. Поговори си известно време с Леон. Съотборникът му го представи на жена си — руса сексбомба на име Фиона. Приличаше на модел от „Плейбой“. Имаше леко дрезгав глас и беше една от онези жени, които правят дори най-обикновения разговор да прилича на флирт. Беше толкова свикнала да използва физическия си чар, че не знаеше кога трябва да спре. Майрън си поприказва с тях малко и се извини.
Барманът го уведоми, че нямат никакво „Ю-Ху“. Майрън си взе „Оранжина“. Не просто оранжада, а „Оранжина“. Европейско. Отпи. Напитката беше доста добра.
Някаква ръка го плесна по гърба. Беше ТС. За разлика от повечето си съотборници той беше пренебрегнал елегантния костюм и носеше бял кожен панталон и бяла кожена жилетка. Без риза. Надянал бе и тъмни очила.
— Добре ли прекарваш? — попита той.
— Интересно е — отговори Майрън.
— Ела. Ще ти покажа нещо.
Тръгнаха мълчаливо нагоре по хълма, отдалечавайки се от купона. Наклонът ставаше все по-стръмен, а музиката — по-тиха. Рапът беше заменен от алтернативна група, която се наричаше „Кранберис“. Майрън харесваше музиката им. В момента пееха „Зомби“. Долорес О’Райърдън пя „в главата ти, в главата ти“, докато се измори, и започна да повтаря думата „зомби, зомби“ около хиляда пъти. Добре, „Кранберис“ можеха да поработят върху текстовете си, но песента все пак беше приятна. Хубава музика.
Наоколо нямаше никакви лампи. Единственото осветление идваше от лампите около басейна. Стигнаха до малкото плато и ТС посочи напред.
— Там — каза той.
Майрън погледна напред и гледката почти го зашемети. Бяха достатъчно високо, за да видят без пречки великолепната панорама на нощното небе над Манхатън. Морето от светлини проблясваше като огърлица. Мостът „Джордж Вашингтон“ изглеждаше достатъчно близо да бъде докоснат. Двамата мъже застанаха мълчаливо за няколко секунди.