— Мисля, че трябва да се съюзим — каза Одри. — Мога да ти помогна. Имам страхотни източници на информация. Мога да задавам въпроси, без да се тревожа, че ще си съсипя прикритието. А и познавам отбора адски добре.
— И какво точно искаш за тази помощ?
— Цялата история. Искам да съм първият репортер, който да научи къде е Грег, защо е изчезнал, абсолютно всичко. Обещаваш да кажеш само на мен.
Минаха покрай няколко евтини мотела и бензиностанции по шосе 4. Мотелите с лоша репутация винаги биваха кръщавани с величествени имена, които издаваха социалния им статут. В момента например минаваха покрай мотел „Любезност“. „Финото“ заведение не само ви оказваше любезност, то ви я оказваше и на час само срещу $19,82. Не двайсет долара, а 19,82. Майрън реши, че са определили цената съобразно годината, в която за последен път са сменяли чаршафите. Бар „Евтина бира“ — крещеше друг надпис отдясно на Майрън. Истината в рекламата. Чудесно нещо. Мотел „Любезност“ можеше да се поучи от тези тук.
— И двамата знаем, че мога да напиша историята още сега — каза Одри. — Все пак ще стане добра статия, в която ще разкажа, че Даунинг всъщност не е бил контузен, а ти си включен в отбора, за да го намериш. Но съм готова да я разменя срещу по-сериозната история.
Майрън се замисли, докато плащаше пътната такса. Погледна към изпълненото с очакване лице. Одри изглеждаше рошава и с див поглед като емигрантките, слизащи от кораба в Палестина във филма „Екзодус“. Готова да се бори за родната си страна.
— Трябва да ми обещаеш нещо — каза Майрън.
— Какво?
— Независимо как ще тръгнат нещата, независимо колко невероятна изглежда историята, няма да пишеш абсолютно нищо. Няма да кажеш и дума, докато Грег не бъде намерен.
Одри почти скочи от мястото си.
— Какво имаш предвид? Колко невероятна?
— Забрави, Одри. Пиши каквото искаш.
— Добре, добре. Готова съм на сделка — бързо каза тя, вдигайки ръце в знак, че се предава. — Трябваше да знаеш, че подобни думи ще възбудят интереса ми.
— Обещаваш ли?
— Да, обещавам. Е, какво става?
Майрън поклати глава.
— Първо ти — каза той. — Защо Грег би изчезнал?
— Кой знае? — отвърна Одри. — Човекът е напълно откачен.
— Какво можеш да ми кажеш за развода му?
— Само че е бил ужасяващ.
— Какво си чула?
— Имат разправии заради децата. И двамата се опитват да докажат, че другият не става за родител.
— Някакви подробности за това?
— Не. Всичко се пази в тайна.
— Емили ми довери, че Грег измислил няколко доста мръсни номера — каза Майрън. — Знаеш ли нещо за това?
Одри задъвка долната си устна и се замисли.
— Чух един слух — каза тя. — Неподкрепен с нищо слух. Грег бил наел частен детектив, който да следи Емили.
— Защо?
— Не знам.
— За да я снима? Да я хване с друг мъж?
Одри сви рамене.
— Това е само слух. Не знам.
— Знаеш ли името на частния детектив, или за кого работи?
— Това е само слух, Майрън. Разводът на един професионален баскетболист не е кой знае каква сензация. Не съм го проследила отблизо.
Майрън си напомни, че трябва да провери документите на Грег, за да потърси сметки от детективската агенция.
— Какви са отношенията на Грег с Марти Фелдър?
— Агентът му? Добри, предполагам.
— Емили ми каза, че Фелдър загубил милионите на Грег.
Тя сви рамене.
— Никога не съм чувала нищо по въпроса.
Мостът „Джордж Вашингтон“ беше сравнително празен. Останаха в лявото платно и поеха на юг по „Хенри Хъдсън“. Вдясно от тях река Хъдсън проблясваше като одеяло от черни пайети. Вляво се виждаше рекламно табло с лика на Том Брокоу, показващо дружелюбната му, но сериозна усмивка. Надписът под снимката гласеше: „Новините на NBC — сега повече откогато и да било преди“. Драматично. Какво ли, по дяволите, означаваше?
— А какво знаеш за личния живот на Грег? — продължи Майрън. — Приятелки или нещо такова?
— Сериозна приятелка ли имаш предвид?
— Да.
Одри прекара пръсти през гъстите си къдрави кичури, после разтърка врата си.
— Имаше едно момиче. Той го държеше в тайна, но мисля, че живяха заедно известно време.
— Как се казва?