— Действа в Средния запад — отговори Уин. — Страхотен майстор в бойните изкуства. Веднъж се срещнахме в Токио.
— С какво се занимава?
— Обичайните престъпления — хазарт, дрога, лихварство, рекет. Също и малко проституция.
— Какво прави тук?
— Изглежда, Грег Даунинг му дължи пари — отговори Уин. — Вероятно от хазарт. Господин Б специализира в хазарта.
— Хубаво е човек да има специалност.
— Наистина. Предполагам, че твоят господин Даунинг му дължи солидна сума пари — каза Уин и погледна към Майрън. — Това е добра новина за теб.
— Защо?
— Защото това показва, че Даунинг се крие, а не е мъртъв — отвърна Уин. — Господин Б не обича да губи пари. Не би убил човек, който му дължи голяма сума.
— Мъртвите не плащат дългове.
— Точно така — потвърди Уин. — Освен това той очевидно търси Даунинг. Ако го беше убил, нямаше да се нуждае от теб, за да го намери.
Майрън се замисли за момент.
— Това съвпада с нещата, които Емили ми съобщи. Тя ми каза, че Грег нямал пари. Хазартът е твърде правдоподобно обяснение.
Уин кимна.
— Любезно те моля да ми разкажеш какво стана по време на отсъствието ми. Джесика спомена нещо за откриване на убита жена.
Майрън му разказа всичко. Докато говореше, в мислите му се завъртяха нови хипотези. Опита се да ги сортира. Когато свърши, се хвана за първата.
— Да предположим — започна той, — че Даунинг дължи много пари на този господин Б. Това може да обясни защо се е съгласил да сключи сделката за реклама. Нуждае се от пари.
Уин кимна.
— Продължавай — каза той.
— Да предположим също така, че господин Б не е глупав. Иска да си прибере парите, нали? Следователно никога не би наранил Грег истински. Грег изкарва парите си с тялото си. Счупени кости биха имали отрицателен ефект върху паричното му положение и възможността му да си изплати дълговете.
— Вярно е — съгласи се Уин.
— Така. Да кажем, че Грег му дължи много пари. Може би господин Б е искал да го сплаши по друг начин.
— Как?
— Като нарани негов близък. Предупреждение.
Уин кимна отново.
— Това би могло да свърши работа.
— Да предположим, че са проследили Грег. Видели са го с Карла. Решили са, че Грег и Карла са близки — каза Майрън и вдигна поглед. — Убийството й би било страхотно предупреждение, нали?
Уин замръзна.
— Мислиш, че господин Б я е убил, за да предупреди Даунинг?
— Смятам, че е възможно.
— Защо просто не й е счупил кокалите? — запита Уин.
— Защото той самият още не е бил лично на сцената. Спомни си, че е пристигнал тук снощи. Убийството трябва да е било работа на наемници.
Уин не хареса идеята.
— В най-добрия случай хипотезата ти е невероятна. Ако убийството е било предупреждение, къде е Даунинг сега?
— Избягал е — отговори Майрън.
— Защо? Защото се е страхувал за собствения си живот?
— Да.
— И е избягал веднага, след като е научил, че Карла е мъртва? — запита Уин. — В събота през нощта?
— Това ми се струва най-логично.
— Значи е бил уплашен? От убийството?
— Да — отговори Майрън.
— Аха — каза Уин, като спря и му се усмихна.
— Какво? — запита Майрън.
— Моля те, кажи ми — започна Уин с мек глас, — ако тялото на Карла е било открито днес, откъде Даунинг е знаел за убийството още миналата събота?
Майрън замръзна.
— За да издържи хипотезата ти — продължи Уин, — Грег Даунинг трябва да е направил едно от следните неща: първо, станал е свидетел на убийството. Второ, влизал е в апартамента й след убийството. Трето, самият той е извършил убийството. Освен това в апартамента й е имало много пари в брой. Защо? Какво са правили там? Дали са били част от дълга към господин Б? А ако е така, защо хората му не са ги взели? Или още по-добре, защо Даунинг не ги е взел, когато е бил там?
Майрън поклати глава.
— Толкова много пукнатини — каза той. — А и все още не сме разбрали каква е връзката между Грег и Карла или Сали, или каквото всъщност е името й.
Уин кимна. Продължиха да вървят.
— Още нещо — обади се Майрън. — Мислиш ли наистина, че мафиотите биха убили една жена само защото е седяла с Грег в някакъв бар?
— Съмнително е — съгласи се Уин.