— Значи в основата си тази хипотеза отива по дяволите.
— Не в основата си — поправи го Уин. — Напълно.
Продължиха да вървят.
— Разбира се — каза Уин, — Карла може да е работила за господин Б.
Ледено острие прободе Майрън. Схващаше какво има предвид Уин, но все пак запита:
— И какво?
— Може тази Карла да е била връзката на господин Б. Събирала е дълговете му. Срещнала се е с Даунинг, защото е дължал голяма сума. Даунинг обещал да плати, но нямал парите. Знае, че ще го пипнат. Размотавал ги е достатъчно дълго. Затова се връща в апартамента й, убива я и изчезва.
Тишина. Майрън се опита да преглътне, но гърлото му беше пресъхнало. Хубаво беше да си поговорят по този начин за нещата. Помагаше. Все още усещаше краката си като гумени, но това, което наистина го притесняваше, беше колко лесно бе забравил за мъртвеца във вана. Наистина човекът беше професионален боклук. Наистина бе пъхнал пистолета си в устата му, а и не беше пуснал оръжието си, когато Уин му нареди да го направи. И наистина светът вероятно беше станал по-приятно място без него. Но в миналото Майрън щеше да чувства съжаление към мъртвото човешко същество. А сега не чувстваше. Опита се да му съчувства, но не изпита никакво съжаление.
Достатъчно самоанализ. Майрън го пропъди от мислите си и каза:
— С този сценарий също има проблеми.
— Какви?
— Защо му е на Грег да я убива? Защо просто не е изчезнал преди срещата в задното сепаре?
Уин се замисли по въпроса.
— Има логика. Освен ако по време на срещата им не се е случило нещо, което да го подлуди.
— Какво например?
Уин сви рамене.
— Всичко ни води обратно към Карла — каза Майрън. — Не можем да си обясним нищо, свързано с нея. Имам предвид, дори търговец на дрога не действа като нея. Работи като келнерка, крие последователно номерирани банкноти, носи перуки и има няколко фалшиви паспорта. На всичкото отгоре трябваше да видиш Димонти днес следобед. Знае коя е тя и е в паника.
— Свърза ли се с Хигинс в Министерството на финансите? — попита Уин.
— Да. Каза, че ще проследи номерата на банкнотите.
— Това може да ни помогне.
— Трябва също така да се доберем до телефонните записи на ресторант „Паркова гледка“. Да видим на кого е звъняла Карла.
Замълчаха отново и продължиха напред. Не искаха да хващат такси прекалено близо до мястото, където бяха зарязали вана.
— Уин?
— Да?
— Защо не поиска да дойдеш на мача онзи ден?
Уин не отговори. Майрън също ходеше до него мълчаливо. След известно време Уин каза:
— Никога не си гледал записа на онзи мач, нали?
Имаше предвид мача, когато Майрън контузи коляното си.
— Не — отговори Майрън.
— Защо не?
Майрън сви рамене.
— Няма смисъл — отговори той.
— Не е вярно. Има смисъл — възрази Уин.
— Имаш ли нещо против да ми кажеш какъв е смисълът?
— Ако изгледаш онова, което ти се случи, ще можеш да се справиш с него. Може да успееш да приключиш веднъж завинаги с това.
— Не разбирам — каза Майрън.
Уин кимна.
— Знам — каза той.
— Помня, че ти изгледа мача — каза Майрън. — Помня, че го гледа няколко пъти.
— Направих го, защото имаше причина — отвърна Уин.
— За отмъщение.
— За да видя дали Бърт Уесън те нарани нарочно — поправи го Уин.
— Искаше да му отмъстиш.
— Трябваше да ми позволиш да го направя. Тогава сигурно щеше да можеш да оставиш всичко зад себе си.
Майрън поклати глава.
— Насилието винаги е най-добрият отговор за теб.
Уин замръзна.
— Престани да звучиш толкова мелодраматично. Един човек извършва насилие над теб. Да станеш квит с него, би помогнало да забравиш всичко. Не става дума за отмъщение. А за баланс. За нуждата на един човек да поддържа баланс.
— Това е твоя нужда — каза Майрън, — а не моя. Ако беше наранил Бърт Уесън, това нямаше да излекува коляното ми.
— Но можеше да ти даде забрава.
— Това пък какво означава? Беше просто случайна контузия. Това е всичко.
Уин поклати глава.
— Никога не си гледал записа.
— Няма значение. Коляното ми е съсипано. Гледането на записа нямаше да го оправи.
Уин не отговори.
— Не те разбирам — продължи Майрън. — Продължих да живея и след тази контузия, нали? Никога не съм се оплаквал.