— Уин е готин.
— Тя тук ли е?
— Уин мисли, че това е важно.
— Аз просто…
— Ти ще се видиш с Уин — прекъсна го Синди. — Няма нужда да проверяваш безценната си служителка.
Сладка усмивка.
— Не я проверявам. Просто искам да знам…
— Къде е кабинетът на Уин? Два етажа по-нагоре.
Синди отпи от кафето си, издавайки звук, който не можеше да се определи точно като сърбане. Лосовете из целия щат сигурно вече потегляха да си търсят партньорката.
— Кажи й, че ще се върна — каза Майрън.
— Разбира се — отвърна Синди и запърха с мигли, които приличаха на две зловещи тарантули. — Приятен ден — добави тя.
Ъгловият кабинет на Уин гледаше към Петдесет и пета улица и Парк авеню. Прекрасна гледка за златното момче на „Лок-Хорни Секюритис“. Майрън потъна в едно от виненочервените кожени кресла. На покритите с ламперия стени висяха няколко картини с ловни сцени. Дузини мъжествени мъже на коне, облечени в червени сака, черни шапки, бели панталони и черни ботуши, яздеха въоръжени с пушки и придружени от кучета, преследвайки малко космато същество, докато накрая го хващаха и убиваха. Страхотно спортсменство. Малко прекалено. Все едно да използваш огнехвъргачка, за да си запалиш цигарата.
Уин печаташе нещо на компютъра, който изглеждаше самотен върху огромното пространство, което той наричаше бюро.
— Открих нещо интересно на дискетата, която копирах в дома на Грег — съобщи той.
— Така ли?
— Изглежда нашият приятел господин Даунинг е имал адрес в Америка Онлайн — каза Уин. — Получил е тази електронна поща в събота.
Уин завъртя компютъра, за да може Майрън да види екрана.
Тема: Секс
Дата: 3–11 14:51:36
От: Сепбейб
До: Даунинг22
Ще се видим довечера в десет. Мястото, което обсъдихме. Ела. Обещавам ти най-великия екстаз, който можеш да си представиш.
Майрън вдигна очи.
— Най-великия екстаз, който можеш да си представиш?
— Страхотна е в писането, нали? — ухили се Уин.
Майрън направи гримаса. Уин постави ръка на сърцето си.
— Дори ако не може да изпълни това обещание — продължи той, — човек трябва да се възхити на способността й да поема риск и на пълната й отдаденост на занаята й.
— Аха — промърмори Майрън. — Коя е тази Ф?
— Не открих Сепбейб на линията — отговори Уин. — Това не означава нищо, разбира се. Много потребители нямат профил. Не искат никой да знае истинското им име. Може да се приеме, че Ф е друг от псевдонимите на скъпата ни починала приятелка Карла.
— Вече знаем истинското име на Карла — съобщи Майрън.
— Така ли?
— Лиз Горман.
Уин повдигна вежди.
— Моля?
— Лиз Горман. От бригадата „Рейвън“.
Той разказа на Уин за обаждането на Фред Хигинс. Уин се облегна на стола си и сплете пръсти. Както обикновено, лицето му не издаваше нищо.
Когато Майрън свърши, Уин каза:
— Става все по-любопитно.
— Въпросът е следният — каза Майрън. — Каква връзка може да съществува между Грег Даунинг и Лиз Горман?
— Силна — отговори Уин, като кимна към екрана. — Възможността за най-великия екстаз, ако човек си пада по преувеличенията.
— С Лиз Горман?
— Защо не?
Уин звучеше почти отбранително.
— Не би трябвало да дискриминираш въз основа на възраст или изкуствени гърди. Не е редно.
Господин Равни права.
— Не е това — каза Майрън. — Да предположим, че Грег си е падал по Лиз Горман, макар че никой не я е описвал като голяма красавица…
— Толкова си плитък, Майрън — каза Уин с разочаровано поклащане на главата. — Не си ли помислял някога, че Грег може да е видял нещо под всичко това? Все пак тя е имала доста големи гърди.
— Както винаги, когато обсъждаме секса — отвърна Майрън, — пропускаш смисъла.
— Който е?
— Как въобще са се запознали?
Уин отново сплете пръсти и допря върховете им до носа си.
— Аха.
— Точно така, аха. Тук става дума за жена, която живее в нелегалност повече от двайсет години. Пътувала е из целия свят, вероятно никога не е оставала на едно място за дълго. Преди два месеца е била в Аризона и е обрала банка. Работи като келнерка в малък ресторант на улица „Дайкман“. Как тази жена се е свързала с Грег Даунинг?