— Това не е твоя работа, Болитар.
— Знам за Лиз Горман, Роли.
Клечката за зъби падна на пода.
— Откъде, по дяволите, знаеш?
— Не е важно.
— Да бе, не е. Какво още знаеш? Ако криеш нещо от мен, Болитар…
— Не крия нищо, но смятам, че мога да помогна.
Димонти присви очи. Сеньор Подозрителност.
— Как да помогнеш?
— Просто ми кажи кръвната група на Горман. Това е всичко, което искам да знам. Кръвната й група.
— Защо, по дяволите, да ти казвам?
— Защото не си чак толкова тъп, Роли.
— Не ми пробутвай тия глупости. Защо искаш да знаеш?
— Помниш разказа ми за кръвта в мазето, нали? — запита Майрън.
— Да.
— Е, не ти разказах абсолютно всичко.
Димонти се вторачи в него.
— Какво?
— Изследвахме малко от кръвта.
— Ние? Кои, по дяволите, сте… — изръмжа детективът, после изохка. — Мили боже, само не ми казвай, че оня излъскан психопат участва във всичко това.
Да познаваш Уин означаваше да го обичаш.
— Бих искал да направя малка сделка — каза Майрън.
— Каква сделка?
— Ще ми кажеш каква е кръвната група в доклада от аутопсията. А аз ще ти кажа каква група е кръвта, която намерихме в мазето.
— Майната ти, Болитар. Мога да арестувам скапания ти задник заради унищожаване на улики от полицейско следствие.
— Какво унищожаване? А и тогава все още нямаше следствие.
— Все пак мога да те арестувам за влизане с взлом.
— Ако успееш да го докажеш. И ако Грег е наоколо, за да ме обвини. Виж, Роли…
— АБ положителна — обади се Крински, пренебрегна мрачния поглед на Димонти и продължи: — Доста рядка група. Четири процента от населението.
И двамата полицаи насочиха вниманието си към Майрън, който кимна и каза:
— АБ положителна. Същата е.
Димонти вдигна ръце и загледа объркано.
— Я чакай малко. Какво, по дяволите, се опитваш да кажеш? Да не смяташ, че е била убита тук и после преместена?
— Не смятам нищо — отвърна Майрън.
— Защото нямаше никакви следи, че тялото е местено — продължи Димонти. — Абсолютно никакви. Не че сме търсили такива. Но кръвта… Имам предвид, ако е била убита тук, в апартамента й нямаше да има толкова много кръв. Видя какво беше там, нали?
Майрън кимна.
Очите на Димонти се въртяха безцелно. Майрън почти можеше да види препускането на мислите из главата му.
— Знаеш какво означава това, нали, Болитар?
— Не, Роли. Защо не ми обясниш?
— Означава, че убиецът се е върнал тук след убийството. Това е единственото обяснение. И знаеш към кого сочи това, нали? Към твоя приятел Даунинг. Първо намираме отпечатъците му в апартамента на жертвата…
— Това пък какво е?
Димонти кимна.
— Точно така. Отпечатъците на Даунинг бяха на касата на вратата.
— Но не вътре?
— Да, вътре. На вътрешната страна на касата.
— Но никъде другаде?
— Какво от това, по дяволите? Отпечатъците доказват, че е бил в апартамента. От какво още се нуждаеш? Както и да е, сигурно е станало така — каза Димонти, като пъхна нова клечка за зъби в устата си. — Даунинг я убива. Връща се в къщата си, за да си събере багажа или нещо такова. Бърза, затова оставя бъркотията в мазето. После изчезва. Няколко дни по-късно се връща и почиства.
Майрън поклати глава.
— Защо въобще е слизал тук, в мазето?
— Пералното помещение — отговори Димонти. — Слязъл е тук, за да изпере дрехите си.
— Пералното помещение е горе до кухнята — каза Майрън.
Димонти сви рамене.
— Е, може да е искал да си вземе куфар.
— Куфарите са в гардероба в спалнята. Това е само детска стая, Роли. Защо му е да слиза тук?
Това спря Димонти за момент, също и Майрън. Цялата история изглеждаше крайно нелогична. Възможно ли е Лиз Горман да е била убита тук и после завлечена в апартамента й в Манхатън? Не изглеждаше вероятно, особено като се имат предвид уликите. Може ли да е била наранена тук?
Налагаше се сериозно мислене.
Може нападението да е започнало тук. Може да е имало борба в мазето. По време на укротяването на Лиз Горман може да се е проляла малко кръв. А после? Дали убиецът я е напъхал в колата си, за да я закара до Манхатън? А после? На сравнително оживена улица убиецът паркира колата си, влачи нараненото тяло по стълбите, влиза в апартамента й и я убива?