Това се промени в колежа, когато се запозна с Емили.
Страст. Това е дума, с която често се прекалява, но Майрън смяташе, че тя чудесно може да се използва в този случай. Емили беше от типа жени, които мъжете наричат „съблазнителни“ вместо „красиви“. Виждаш истински красива жена и искаш да я нарисуваш или да напишеш поема за нея. Виждаш Емили и искаш веднага да разкъсаш дрехите й. Тя притежаваше невероятна сексуалност. Тежеше няколко килограма повече отколкото трябваше, но те бяха великолепно разпределени. Двамата с нея представляваха страхотна двойка. И двамата под двайсет години, и двамата вън от дома си за първи път, и двамата готови да експериментират.
С една дума — взрив.
Телефонът в колата му иззвъня. Майрън вдигна слушалката.
— Предполагам — каза Уин, — че планираш да влезем с взлом в дома на Даунинг.
— Да.
— Тогава не е разумно да паркираш колата си пред същата тази къща, нали?
Майрън се огледа.
— Къде си?
— Карай до края на улицата. Завий наляво, после по втората вдясно. Паркирал съм зад сградата с офиси.
Майрън затвори и запали двигателя. Последва указанията и спря на паркинга. Уин стоеше облегнат на ягуара си с кръстосани ръце. Изглеждаше както винаги — сякаш позираше за корицата на списание „WASP“4. Русата му коса беше идеално подредена. Чертите му — порцеланови, изискани и малко прекалено идеални. Носеше панталон в цвят каки, син блейзър и крещяща вратовръзка „Лили Пулицър“. Уин изглеждаше точно така както бихте си представили, че изглежда човек, наречен Уиндзър Хорн Локуд III — елитен, погълнат от мисълта за себе си, разглезен.
Е, поне две от трите не беше.
В сградата с офиси се помещаваха разнородни фирми. Гинеколог. Рехабилитатор. Служба за връчване на призовки. Диетолог. Женски фитнес център. Типично за него, Уин бе застанал до входа на женския клуб. Майрън се приближи към него.
— Откъде знаеш, че бях паркирал пред къщата?
Държейки входа под око, Уин посочи с глава.
— Онзи хълм горе. Можеш да видиш абсолютно всичко с помощта на бинокъл.
Двайсетинагодишна жена, облечена в черен екип за аеробика от ликра, излезе от входа. Носеше бебе. Не й бе отнело дълго време да си възвърне фигурата. Уин й се усмихна. Жената се усмихна в отговор.
— Обичам млади майки — каза Уин.
— Обичаш жени в ликра — поправи го Майрън.
Уин кимна.
— Така си е — потвърди той и сложи тъмните си очила. — Ще започваме ли?
— Мислиш ли, че проникването в къщата ще бъде проблем?
Уин направи физиономия „ще се престоря, че не си попитал“. Друга жена излезе от фитнес центъра. Странно, но тази не си спечели усмивка от страна на Уин.
— Разкажи ми историята — каза Уин. — И мръдни встрани. Искам да съм сигурен, че виждат ягуара.
Майрън му разказа всичко, което знаеше. Осем жени излязоха през петте минути, които му бяха нужни, за да предаде историята. Само две от тях бяха наградени с усмивки. Едната носеше тигрово трико. Тя получи най-широката му усмивка — онази, която почти докосваше крайчеца на очите му.
Лицето на Уин остана безизразно, сякаш не бе чул разказаното от Майрън. Дори когато му съобщи, че временно е заел мястото на Грег в „Драконите“, Уин продължи да гледа с надежда към вратата на фитнес центъра. Нормално за него поведение. Майрън завърши и запита:
— Някакви въпроси?
Уин докосна устната си с пръст.
— Мислиш ли, че мадамата с тигровото трико носеше бельо?
— Не знам — отговори Майрън, — но със сигурност носеше венчална халка.
Уин сви рамене. Това нямаше значение за него. Той не вярваше в любовта или в сериозните връзки с противоположния пол. Някои хора можеха да приемат това за прост сексизъм. Но щяха да сгрешат. Жените не представляваха предмети за Уин. Предметите понякога получаваха неговото уважение.
— Последвай ме — каза Уин.