Излязохме от душа и Бишъп ме обви в кърпа, преди да вземе една и за себе си.
— Ще трябва да направим нещо с факта, че нямаш никакви дрехи тук — казах, докато той обличаше отново дънките и тениската си.
Той ме изгледа.
— Аз си мислех как по-скоро трябва да направим нещо относно факта, че не спим на едно и също място всяка нощ.
Бишъп имаше право.
— Наистина трябва да поговорим какво следва от сега нататък. С изключение, нали знаеш, факта, че ти каза на баща ми, че ме обичаш и на практика го предизвика да застане на пътя ни. — Все още се усмихвах вътрешно, като се сетех колко заплашително гледаше Бишъп в самолета. — Тъй че какво искаш да правим?
— Не искам да те пришпорвам. Копнееш за свобода от много дълго време и нямам намерение да ти я отнема. Ти ще решиш как и кога да се справим с това. Оставям всичко на теб. И, мамка му, трябва да знаеш, че нямам намерение да ходя никъде.
Фактът, че не се опитваше да ме притиска, правеше всичко още по-хубаво.
— Знаеш ли как да убиваш паяци?
Бишъп ме изгледа все едно съм побъркана.
— Я пак?
— Знаеш ли как да убиваш паяци? Защото, честно казано, наистина искам да съм независима… докато няма замесени паяци. Тогава искам у дома да има грамаден мъж, който да ги убива и да ме отнася на ръце и който да ми дава дузина оргазми, за да мога да забравя ужаса от паяците.
Бумтящият смях на Бишъп огласи малкия ми апартамент.
— Нима?
Аз кимнах.
— Значи ми казваш, че искаш да съм наоколо?
— Да. Искам. Но може би, ще е добре да задържим и двата апартамента и известно време да ги редуваме. Така може би ще успеем да разберем в кой ни е по-добре?
Бишъп ме погледна и осъзнах, че разбра какво му казвам, без да отварям дума в действителност. Не бях готова все още да се откажа от апартамента си. Той беше мъничък, но сладък и страхотен, и го обичах.
— Мисля, че ме устройва идеално, кексче. Ще донеса една чанта дрехи тук, а ти може да занесеш една в моя апартамент.
— Мисля, че ще трябва да отида на пазар. — Помислих за всичките ми неща в Ню Йорк. Дизайнерски дрехи идеални за живота, който вече не желаех да водя. — Да определено трябва да отида на пазар.
Той ме притисна към себе си, стисвайки ме леко.
— Мисля, че момичетата ти ще са повече от щастливи да ти помогнат с това.
Моите момичета.
Моят мъж.
Моят живот.
Моето всичко.
ТЕ МИ УСТРОИХА ЗАСАДА, точно преди края на смяната ми. И честно казано, не бях никак изненадана. Чарли, Ванеса, Ел, Валентина, Айви и Дилайла връхлетяха в «Любимата ви дупка», все едно бяха на мисия. Прозорецът бе заменен и случилото се преди три дни сякаш бе само лош спомен.
— Време е за детайли, захарче — Дилайла спря пред мен на касата и опря длани на плота. — Бишъп не иска да ми каже абсолютно нищо.
Бях изненадана, че издържаха толкова дълго, преди да ме приклещят, обаче аз бях заета по най-добрия възможен начин с Бишъп в моя апартамент. Да се оплача задето татуиран гигант ме държа прикована в леглото часове наред? Малко вероятно.
Фабиана забърса плота около еспресо машината и ми кимна.
— Може направо да приключиш смяната сега и да им разкажеш всичко. И гледай да говориш достатъчно силно, че да не се напрягам много, докато подслушвам.
Шефката ми беше невероятно търпелива, приемайки половинчатото обяснение, което й предложих и извинението ми, задето бях домъкнала тази лудост в «Любимата ви дупка». Предложих да платя за поправката на прозореца, но тя само изсумтя.
— За това са застраховките. Може да привличаш откачалките като магнит, но това не значи, че вината е твоя.
Вдигнах престилката през главата си и излязох иззад плота. Момичетата вече се бяха настанили, като Чарли, Айви, Ел и Валентина седяха на ниския диван, Ванеса заемаше единия стол, а Дилайла беше седнала на високия стол за бар, оставяйки едно свободно място за мен.
— Е, какво се случи? И защо, по дяволите, не ни каза, че си щерка на мафиотски бос?
Дилайла се насочи направо на убийствените въпроси. Но имайки предвид, че бях въвлякла брат й във всичко това, не бях изненадана. Преди да успея да отговоря каквото и да е било, Чарли се обади.
— Защото някои хора не обичат да говорят за бащите си. Особено ако са известни с престъпления. — Тя ме погледна разбиращо. — Изживяла съм го. Знам как е.
Кимнах. Чарли разбираше повече от всички с какво си имах работа, макар че при нея май е било по-зле. Дом ме държеше в сенките, но тя беше в светлината на прожекторите по време на процеса на баща й. Вероятно трябваше да съм благодарна на Дом за това. Но сега бях готова да живея навън, в светлината.