— Не се ебавам, Ейдън. Тръгваме в секундата, в която времето ти свърши.
— Добре. Спри да ми крещиш.
Просто избери място.
Снимки на Сан Франциско, Нашвил, Сиатъл и Маями бяха окачени на таблото, но погледът ми се спря на нещо друго.
Ню Орлиънс.
Преди две седмици видях флаер на един клуб, че ще има парти в чест на Марди Гра и си бях помислила, че бих искала един ден да видя на живо истинския Марди Гра парад.
Приемам това за знак.
Отивах в Ню Орлиънс. Пресегнах се да взема списъка «Трябва да направя» под снимките на града, но след миг отдръпнах ръката си. Ако някой дойде да претърсва апартамента ми и забележи, че само на този град списъка липсва… дали това нямаше да издаде местонахождението ми?
Пресегнах се и взех списъците на Ню Орлиънс и на Нашвил.
Завъртях се на пети и изтичах в спалнята си, където натъпках един ръчен сак с всички дрехи, които бих могла да нося, преди да пъхна личната си карта, телефона и кредитните си карти, в сейфа в гардероба ми, взимайки от там пет хиляди долара. Съблякох сакото, блузата полата и чорапогащника си и облякох дънки, поло и кожено яке.
Когато отнесох чантата си в дневната, Анджело си гледаше часовника.
— Готова ли си?
Готова да напусна кулата и скъпия си живот, без бодигард да върви по петите ми?
— Да. Готова съм.
Когато спряхме на летището, прегърнах силно Анджело и го целунах по бузата.
— Пази се, грамадо.
— Внимавай, Ейдън. Ако имаш нужда от нещо…
Прекъснах го, тъй като знаех, че не мога да му се обадя.
— Благодаря ти за всичко.
Когато застанах на гишето за билети извадих новите си лична карта и кредитна карта от портфейла си. Оставяйки ги на плота, видях за пръв път новото си име. Елиша Мадън.
— Бих искала билет за следващия полет до Ню Орлиънс. Еднопосочен.
ДА ИЗТРИВАМ КРЪВ И МАСТИЛО от гладката бледа кожа под машината ми за татуиране, обикновено ме успокояваше, но днес изящните линии на пеперудата ми се присмиваха. Исках да свърша най-после с тази татуировка. Трябваше да оставя Дилайла да направи момичето, но сега се редувахме, за да може да работим колкото може по-ефективно по време на Марди Гра.
Момичето, чието име не можех да си спомня, продължаваше да поглежда към мен изпод фалшивите си мигли, по начин, по който вероятно според нея е секси, но не можеше да запали интереса ми по никакъв начин. През последната седмица по мен се мятаха предостатъчно парти пички, че напълно да ми секне мерака за каквото и да е. Ако не беше предизвикателство, то какъв бе смисълът да я изчукам?
— Колко още мислиш, че ще отнеме? Нямам търпение да изляза навън и да си взема питие.
Дори гласът й ме дразнеше. Прекалено задъхан и писклив.
— Десет минути — казах, опитвайки се да не вдишвам ваниловия парфюм, който се носеше от дрехите й.
— Нали няма да е проблем, ако отида на парти след като приключим? Никога преди не съм имала татуировка, затова не знам правилата.
Вдигнах иглата, тъй като тя се разшава за петнадесети път през последния половин час.
— Можеш да правиш каквото поискаш. Има флаери с информация за поддържането на татуировката на плота, в дясно от теб.
Устните й се присвиха от отговора ми, но нацупеното й изражение не устиска дълго.
— Искаш ли да дойдеш? — Поръсените й с брокат мигли запърхаха отново към мен, когато се обърна, за да ме погледне. — С приятелката ми ще ти покажем какво е истинско добро забавление.
— Ако спреш да шаваш, ще приключим по-бързо.
Тя се върна в позицията, която й казах да заеме от самото начало.
Какво караше това момиче да мисли, че съм дори бегло заинтересуван да се присъединя към тях? Не правех нищо освен да я режа отново и отново всеки път, в който опиташе да завърже разговор. На първо място бе учтивото обслужване на клиента, нали? Шефът ми вероятно щеше да ми нарита задника, но може би… нямаше. Той подобно на мен, не беше особено търпелив с простотии като тази.
— Само си помисли. — Този път тя не мръдна, но молбата й чух високо и ясно.
— Имам планове.
Краткият ми отговор явно най-после постигна желания ефект. Тя ме остави да довърша татуса на спокойствие и в мига, в който покрих татуировката с чиста превръзка, свалих ръкавиците си и се изправих.
— Може да оправиш сметката с Дилайла.
Трябваше да се разкарам от стаята преди тежкият й парфюм да ме задуши, затова се насочих към задната част на студиото. Смехът на сестра ми ме последва, когато се насочих направо към задната врата, за да изляза на чист въздух.
— Нямаш грам спокойствие, а, Биш? — Дилайла потупа с молива си върху скицника и ми се ухили.