Поклатих глава, без да мога да повярвам.
— Мислиш ли, че беше съвпадение кредитната ти карта да бъде спряна за измама? Аз го направих. А замразената ти банкова сметка? Отново мое дело. Федералните изяждат всяка информация, която им снеса и ще окошарят Дом до живот. Сега мамка му, сядай и си изяж закуската, а аз ще продължа разговора с баща си.
Той се насочи към спалнята, вдигайки телефона към ухото си. В мига, в който затвори вратата, аз хукнах към нея.
Макар Анджело да беше луд, той определено не бе особено умен. Предположих, че ще забрави, че вратата на спалнята се заключва отвън. Завъртях ключа и щом Анджело осъзна грешката си, започна да блъска по вратата.
— Пусни ме от тук, Ейдън. Не си в безопасност без мен!
— Майната ти! — изкрещях аз.
Грабнах портфейла му и хукнах към вратата. Адреналин и замаяност туптяха във вените ми, докато отключвах и отварях вратата.
Свобода. Мога да се спася и сама. Аз съм героят в тази шибана история. Майната му на Анджело и откачените му планове. Нямах нужда от него, за да съм в безопасност. Всичко, което ми трябва, бе да се отдалеча от него.
Хукнах надолу по стълбите, четири етажа до лобито на сграда, която не беше особено лъскава. Забавяйки крачка, аз излязох на тротоара, надявайки се да успея да хвана такси, толкова рано сутринта.
Вероятно бях някъде в Джърси, защото това определено не бе Манхатън. От ъгъла зави такси и аз му махнах. Когато се плъзнах на задната седалка, някой извика името ми. От четвъртия етаж чух Анджело да крещи.
— Някой да я спре!
Таксиджията погледна нагоре преди да се обърне към мен.
— Добре ли си, хлапе?
Видях лицето си в огледалото за обратно виждане и потреперих виждайки червения белег от ръката му, върху лицето си.
— Била съм и по-добре. Можете ли да ме откарате до «Кухнята на Ада»? — дадох му адреса на кръстовището срещу офисите на баща ми. Не знаех къде другаде да отида, а апартаментът ми не ми се струваше най-удачното място. Трябва да стигна до Дом.
— Разбира се, скъпа.
Направих го. Мамка му наистина го направих.
Изпънах рамене и вдигнах високо глава.
Мамка му, успях да се спася сама.
ВИНСЕНТ ЗАТВОРИ ТЕЛЕФОНА и погледна към Дом.
— Той ще ни се обади, когато тя се събуди. Все още спи, много е рано.
Дом наведе глава настрани, с подозрителен поглед.
— Не ме е грижа кое време е. Обади му се веднага и му кажи да я доведе в офисите. Ще си направим една малка среща.
Винсент избухна.
— Трябва да се качиш на шибания самолет, Дом, иначе федералните ще ти закопчаят задника.
Очаквах криминалния бос да размисли и да реши, че е по-важно да спаси собствения си задник, но той поклати глава.
— Няма да се качвам на никакъв проклет самолет, докато не съм сигурен, че дъщеря ми е в безопасност. Ако нещо от това, което казват тези господа е истина, значи съм имал прекалено голямо доверие в семейството си и е време да разчистя дома. Все пак, няма ли точно по тази причина федералните да опитват да ме окошарят?
Винсент погледна от мен към Дом.
— Ще повярваш на някакво хлапе, което те иска мъртъв, вместо на мен?
— Той няма друг мотив. А ти имаш доста. — Дом извика охранителите си. — Връщаме се обратно в града. Гледайте самолета да е в готовност — той ми кимна. — Ти идваш с нас. Хората ти може да те последват, но ако изстрелят дори един куршум, ти си мъртвец.
— Добре.
— Плътно зад теб сме, Биш — каза Тайтън.
Кимнах и се качих в СУВ-а заедно с Доминик Кассо.
Нещо не бе наред. Последния път, когато дойдох в този квартал, имаше СУВ паркиран на тротоара и въоръжен мъж вътре, както и един пред вратата. Днес паркоместата бяха празни и наоколо нямаше никой. Не би трябвало да е така, само заради ранния час. Мафиотите не работят точно от осем до пет.
— Къде са всички, мамка му? — Кассо попита Винсент, когато завихме по улицата.
— От къде да знам аз?
— Тъй като ти си главата на шибаната ми охрана.
— Шефе, мисля, че трябва да продължим да шофираме — обади се охранителя на седалката до шофьора, докато минавахме по улицата пред сградата.
— Паркирай и остави двигателя включен. Няма да си тръгнем от тук, докато Анджело не се появи с дъщеря ми.
Винсент вдигна телефона си.
— Той каза, че е на път.
Чувахме само частта на Винсент от разговора, но ми беше трудно да повярвам на каквото и да е излизащо от устата на бащата на онова мазно копеле. Още един СУВ паркира зад нас и забелязах Лорд на шофьорското място.
Сега щяхме чакаме.
Или поне така мислех, докато едно такси не спря пред нас и Ейдън не скочи от задната седалка.