Даниела Колева
Подаръци
На Валери
„Обикновено авторът на разкази пише само, когато е свободен и то за собствено удоволствие и се надява читателите да усетят поне половината от удоволствието, което е изпитвал, докато е работел.
Така, читателю, виж сам как се забавляват онези, които дават свободен ход на мисълта си и я следват с перото си. Те ти предлагат същата възможност за забавление, стига само да поискаш да си послужиш със собствените си мисли.“
Несъмнено момчето я привличаше.
„Очарователен е.“ — помисли си тя. Такъв един здравеняк, стърчеше над мъжа й поне с една глава. Иначе съпругът беше елегантен, но сега пред този исполин й се стори хилав и дребен.
От няколко дни Ива наблюдаваше момчето на плажа. Той и приятелката му се разполагаха близо до тях и тя изучаваше физиката му подробно. В горещите следобеди, докато смучеше коктейла си с много лед на терасата в хотела, го следеше зад очилата си с не дотам прилични помисли.
„М-м, как ли би ме отлепил от земята тоя великан? Ще ми се да се изгубя в ръцете му, а като ме притисне да ми изпукат костите!“
Мъжът й, излегнат на другия шезлонг, налучка посоката на мислите й:
— И теб те впечатляват, нали?
— Странна двойка — отбеляза Ива.
— Да, той мъж-канара, а тя мъничка, в шепа да я събереш. Виж, виж сега как ще я хвърли във водата.
Ясно се чу смесица от смях, вик и плясък.
Двамата на терасата се погледнаха и усмихнаха на спомена, че и те някога са лудували така. Все пак бяха женени повече от двадесет години и не прекаляваха с взаимната си привързаност. Ходеха по курорти заедно, но се развличаха и поотделно. Отнасяха се добронамерено и уважително един към друг, когато у тях припламваха страсти и се забавляваха.
Мъжът продължи:
— Вчера се заговорих с тях, тя е Лили, той Боян, поканих ги на питие някоя вечер.
„Хм, помисли си Ива — тъкмо се питах дали вече си се представил на русокоска.“
Бяха гости на хотела, учтиво си кимаха в ресторанта, вечеряха на съседни маси.
— Защо не — каза Ива, — може и да вечеряме заедно.
Мъжът й предложи:
— Знаеш ли, довечера организират разходка с кораб на юг и латино парти. Искаш ли да идем? Ще потанцуваме. Каютите били прилични, връщаме се утре по обяд.
— О, не, не… Виж как съм се отпуснала. Тук ми е приятно, почивам си, иди без мен и се развихри по дансинга.
Ива отпи от коктейла и се намести удобно в шезлонга си.
Свечеряваше когато мъжът й пожела „приятно отпускане“ и беше готов да тръгва към кораба. Ива му върна пожеланието и той излезе подсвирквайки си игрива мелодия.
Тя полежа още известно време, понадигна се, видя как увеселителният кораб напуска залива, даже помаха, ей така и влезе в стаята да се приготви за вечеря.
Поглеждайки се в огледалото остана доволна от плътния загар по тялото си. Облече бяла рокля с тънки презрамки, в която изглеждаше още по-матова. Събра косите си в небрежно опашле, привърза го с бяла лента. Нахлу две каишки на краката си във вид на високи бели чехли. Реши че изглежда „неотразимо“ и заедно чантичката грабна доброто си настроение към ресторанта.
Там звучеше приятна музика, залата беше почти пълна. Този път не обърна внимание колко точно мъжки погледи съсредоточи върху себе си, защото й направи впечатление, че момчето беше само на масата си. Тя приближи до него:
— Здравей, защо да не вечеряме заедно? Аз съм Ива, а разбрах, че ти си Боян.
— Здравейте, заповядайте — и стана, издърпа стола срещу своя и я настани.
— О,о, недей на „Вие“, не съм чак толкова стара…— с кокетно сърдита нотка произнесе тя.
— Н-не съм казал това… — смутено отвърна Боян.
— А къде е русокоска, защо си сам? — попита Ива.
— Тръгна с кораба. Щяло да има латино парти, а тя е луда по танците.
— Аха… и те остави сам?
— Не съвсем, ние сме в предбрачие… та да се чувствам още малко ерген.
— Аха, а нещо като ергенско парти предвижда ли се?— попита Ива, докато връщаше на рамото си свляклата се презрамка на роклята й.
Боян я погледна и си призна:
— Мноого ми се иска.
Ива се вдъхнови:
— Мога да ти помогна, искаш ли?
— К-кога? Сега ли? — учудено попита Боян.
„Ах, колко ми е сладък, — каза си Ива — наистина е очарователен, особено като се притесни.“
А на него отвърна:
— Още тая вечер може да се уреди.
Боян се изчерви и сведе поглед:
— Да, иска ми се. По толкова филми съм го гледал — как красавицата излиза от картонена торта.
— Добре тогава, поръчай вечеря по твой избор. Извини ме за малко.
Тя отривисто стана и напусна ресторанта. Върна се след няколко минути и с удоволствие забеляза, че освен вечерята я чакаше изпотена бутилка бяло вино с две чаши. Тя се усмихна на досетливостта му.