Выбрать главу

— Готово. — Ива сложи ключ с емблемата на същия хотел и хвана чашата.

— Наздраве, за теб!

В същия миг й той каза:

— За теб!

Щом отпиха, тя продължи:

— Вероятно момичето няма да излезе точно от картонена торта, но ще си изненадан.

— Изненадан съм от възможностите ти! Ти фея-вълшебница ли си?

— Понякога практикувам вълшебства, или приложна магия, както щеш го наречи.

Докато вечеряха, Боян й разказваше за момичето, как са се запознали, как са си обещали да оставят въздух помежду си, да не се вкаменяват. Неусетно беше изминал един час.

Ива го подкани:

— Време е да вземеш ключа.

Той се надигна, понечи да каже нещо. Тя го спря:

— Не казвай нищо.

Боян се усмихна, благодари й с очи и тръгна.

Ива допи чашата си и на свой ред излезе от ресторанта.

* * *

Боян се суетеше из апартамента. Минаха десет минути. Излезе на терасата. Полюбува се на тъмносиньото преливане на морето и нощта. Вдъхна си от уханието им. На вратата се почука. Той отвори и пред него се изпречи количка с огромна кутия. Отстъпи. Камериерът я вкара в стаята и побърза да излезе пожелавайки „Приятна вечер“. Боян заключи след него. Пообиколи оттук оттам с всичкото си учудване и хвана с капака две ръце. Отмести го и зяпна. Отвътре се показа жена в бяла рокля с тънки презрамки.

— Е, не излизам от торта, но не съм и от картон!

Той промълви:

— Да, да, от плът си и то каква!

Боян стоеше втрещен. Тя го подсети:

— Няма ли да ме вземеш?

Той я измъкна от кутията, като я прегърна до изгубване, така както тя бе очаквала… до изпукване на костите.

* * *

Около обяд на другия ден, когато Ива все още се изтягаше блажено в леглото, се завърна съпругът й.

— Е, как прекара вечерта? — попита той още с влизането си.

— И аз щях да те питам същото. Усъвършенства ли латиното?

— О, да, имах добра учителка.

— Аха, вероятно и тя е имала какво да научи от теб!

Той седна до нея на леглото, погали я и отново попита:

— Не ми отговори, как прекара?

— Направих СЕ подарък, направих си подарък. Най-точно и двете…— и се усмихна многозначително.

— Няма да питам как ти е подействало, личи ти…

Ива му отвърна:

— И на теб ти личи!

Двамата се засмяха с глас.

Информация за текста

© Даниела Колева

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1829]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:50