В този момент той разбра, че това не беше вежлива лъжа. Сега, когато започнах да свиквам с нея.
Острите й зъби пробляснаха.
— Надявам се, че не са ви изритали от леглото. Майлс каза, че хората му използват за бягане тротоара около замъка, защото дължината му е около километър. Мисля, че няма да сбъркам пътя.
Роик улови твърде красноречивия поглед на Пим. Бяха го извикали не защото галактическата гостенка на м’лорд можеше да се загуби в града; той беше необходим, за да разрешава всички конфликти, които могат да възникнат от факта, че при вида й потресените шофьори на Ворбар Султана ще блъснат колите си в тротоара или един в друг.
— Няма проблеми. — моментално заяви Роик. — В такова време обикновено превръщаме балната зала в нещо като спортен център, но сега я подготвят за тържествения прием. Така че този месец съм тренирал много малко. Ще ми е приятно за разнообразие да побягам с някой, който не е толкова по-стар… хм… по-нисък от мен.
Той крадешком погледна към Пим.
Хладната усмивка на старшия оръженосец, изпращащ отбора през отворените врати, обещаваше скорошна мъст.
— Забавлявайте се, деца.
Леденият вятър моментално издуха от Роик нощната му умора. Той преведе Таура покрай дежурния охранител на входа и веднага зави, за да тръгнат покрай високата сива стена. След няколко крачки Таура ускори хода си и побягна с леки подскоци. Още след няколко минути Роик съжали за нападките си към възрастния Пим: дългите крака на Таура просто гълтаха разстоянията. С края на окото си Роик следеше сутрешния трафик, който за щастие не беше особено оживен в този ранен час. Всичките си останали сили той съсредоточи на усилията да не опозори дома Воркосиган, рухвайки без дъх на земята. Очите на Таура блестяха от радостна възбуда, предизвикана от бягането: изглеждаше така, като че ли душата запълва цялото й тяло, а тялото се възвисява, за да й осигури повече място.
След пет-шест обиколки тя дори не се беше задъхала, но най-накрая забави ход — може би се беше съжалила над своя придружител.
— Да се разходим из градината, докато се поохладим. — прохриптя Роик.
Градината на госпожа Ворсоасон, заемаща една трета от квартала, беше сватбения й подарък към м’лорд. Стени и земни насипи го скриваха от чужди погледи откъм улицата. Те се промъкнаха покрай загражденията — градината беше временно затворена за външни лица и щеше да отвори отново след сватбата.
— О, господи! — ахна Таура, когато завиха по пътечката, криволичеща межди снежните хълмове.
Те видяха поточе: черната вълниста вода бягаше между перестия лед по бреговете, поточето изящно се извиваше от единия ъгъл на градината до срещуположния. Розово-златистата утринна светлина се отразяваше в сини сенки от заледените дървета и храсти.
— Боже, колко е красиво! Не съм и предполагала, че зимната градина може да е толкова приятна. А какво правят тези хора?
Група работници разтоварваха няколко товарни платформи, затрупани с планини от сандъци с всякакъв размер. На всеки имаше надпис „Внимание, чуплив товар“. Други двама работници обикаляха със шлангове в ръце, пръскайки с вода храстите, отбелязани с жълти флагчета, за да направят повече блестящи висулки. Силуетите на бараярските растения изглеждаха светещи и необичайни в този си посребрен вид.
— Подреждат ледени скулптури. М’лорд поръча ледени цветя и скулптури на всякакви същества и неща, за да запълни градината с тях, понеже почти всички истински растения са под снега. А живи цветя могат да се сложат едва преди самата церемония, късно сутринта.
— Боже господи, той организира сватба на открито в такова време? Това какво е — някакъв бараярски обичай ли?
— Хм, не. Не съвсем. Доколкото знам, м’лорд отначало се надяваше на есенна сватба, но госпожа Ворсоасон още не беше готова. Но той вече беше решил, че сватбата ще е в градината. Идеята е гостите да се съберат в замъка Воркосиган, после да излязат тук, за да присъстват при произнасянето на клетвите, а накрая да се приберат в балната зала, където ще има тържествен прием, храна, танци и всичко останало.
И замръзнали, и първа помощ за пострадалите от преохлаждане…
— Но мисля че ако слънчевото време се задръжи, всичко ще бъде наред.
Роик реши да премълчи за всички идеи на прислугата относно възможните катастрофи, заложени в този сценарий. Все едно, обслужващия персонал на замъка Воркосиган се беше обединил в решимостта си да направи така, че ексцентричния план на м’лорд да се осъществи.
Очите на Таура ярко пробляснаха на сутрешните лъчи на слънцето, промъкнало се между високите градски сгради.