Роик откри м’лорд в гостната на неговите апартаменти. Той вече беше наполовина облечен — копринена риза, кафяви панталони със сребърен кант, обшити със сребро тиранти, чехли. До него седеше братовчед му Иван Ворпатрил, изглеждащ великолепно в синьо-златния мундир на своя Дом. Като кум и главен свидетел на м’лорд в сватбената церемония лорд Иван изпълняваше и длъжността камердинер на младоженеца.
Един от най-приятните тайни спомени на Роик от последните седмици беше епизода, когато той в ролята си на невидима закачалка за палта наблюдаваше как великия вицекрал Воркосиган лично отведе своя красавец-племенник настрани и му обеща (с толкова тих глас, че спокойно можеше да се нарече шепот), че ще му направи кожата на барабани, ако позволи на неуместното му чувство за хумор по какъвто и да е начин да помрачи за м’лорд приближаващото тържествено събитие. Иван през цялата седмица беше сериозен като съдия. Сред прислугата започнаха залагания колко точно ще продължи това. Помнейки този във висша степен заплашителен тон, Роик заложи на най-дългия срок и смяташе че има доста добри шансове да спечели.
Таура, също облечена във вчерашните рокля и дантелена блузка, седеше на малка кушетка в ъгъла и даваше накакви ободрителни съвети. М’лорд изглежда беше взел сънотворни, защото изглеждаше значително по-добре: очите му се проясниха, беше свеж, избръснат и почти спокоен.
— Екатерин е тук. — съобщи той на Роик с потресения тон на командващ гарнизона, от който неочаквано са свалили обсадата. — Булката и съпровождащите я за подготовката се настаниха в апартаментите на майка ми. Тя сега ще я доведе. И тя трябва да присъства.
Да присъства на какво?
Незададения въпрос на Роик получи незабавен отговор: в гостната влезе самият шеф на ИмпСи генерал Алегре в парадна зелена униформа. Придружаваше го графът, който също беше успял да се облече в парадната униформа на своя Дом. И Алегре беше гост на сватбата, но явно не беше пристигнал един час по-рано само заради компанията.
Графинята и Екатерин влязоха почти след тях. Графинята изглеждаше прекрасно в нещо блестящо и зелено, а бъдещата м’лейди все още носеше траурната си рокля, но косите й вече бяха подредени в сложен възел, украсен с розови пъпки и някакви дивни ароматни цветенца, чийто имена Роик не знаеше. И двете жени изглеждаха сериозни, но когато Екатерин срещна погледа на м’лорд, в очите й проблясна сянка на очакваното щастие. Улавяйки този изпълнен с чувства поглед, Роик неволно отклони очи, чувствайки се като неуместен зяпач. И при това успя да забележи изражението на Таура: дълбокомислено-одобрително и в същото време доста тъжно.
Иван донесе няколко излишни стола и всички се настаниха около малката маса до прозореца. Госпожа Ворсоасон седна до м’лорд: благопристойно, но без да се отдръпва излишно дори на сантиметър. А той й стисна ръката. Роик успя да се настани до Таура; тя му се усмихна от височината на ръста си. Тези апартаменти някога се заемаха от покойния генерал, великия Пьотр Воркосиган. А после се заеха от правещия стремителна кариера млад лорд ревизор. Именно тук, а не в пищните парадни стаи на долния етаж, са се провеждали многобройните военни, политически и тайни съвещания, правещи историята на Бараяр. Роик даже не можеше да си представи колко са били тези съвещания.
— Дойдох по-рано, за да мога лично да ви предоставя последните сведения, получени от ИмпСи. Майлс, госпожо Ворсоасон, графе, графиньо. — Алегре, подпрял се на облегалката на кушетката, кимна на всички подред. Той бръкна във вътрешния джоб на куртката си и извади оттам прозрачен пакет, в който блестеше и се преливаше нещо бяло. — И за да ви върна това. След като моите съдебно-медицински експерти взеха образец от веществото и регистрираха всички данни, им наредих да го почистят. Сега колието вече не е опасно.
М’лорд внимателно взе пакета и го сложи на масата.
— А знаете ли вече на кого трябва да изпратим благодарствено писмо за този подарък? Нямам търпение да го връча лично…
Под шеговития той явно се усещаше зле стаена заплаха.
— Честно казано, разследването приключи доста по-бързо, отколкото очаквах. — отговори Алегре. — Печатите от Ескобар на външната опаковка са подправени доста качествено, но анализа на вътрешната опаковка показа нейния бараярски произход. А след като разбрахме на коя планета трябва да провеждаме търсенето, самото украшение се оказа достатъчно уникално (между другото, то наистина има земен произход), за да можем без затруднения да проследим пътя му чрез митническите документи на бижутера. Преди две седмици е било закупено във Ворбар-Султана за крупна сума, платена в брой. А записите на охранителната система на магазина за този месец още не бяха изтрити. Моят агент е разпознал със сигурност лорд Ворбаталия.