М’лорд издиша с подсвирване.
— Той беше в краткия ми списък. Да. Не е чудно, че толкова бързаше да отлети от планетата.
— Той е затънал до уши в този заговор, но планът не е негов. Помниш ли, ти още преди три седмици ми каза, че макар и в основата на операцията да се забелязва мозък, си готов да се закълнеш, че не е в главата на Ворбаталия?
— Да. — потвърди м’лорд. — Сметнах го за прикритие. Трябвало е да го купят заради връзките му. И заради яхтата му, разбира се.
— Оказа се прав. Преди около три часа арестувахме джексънианския му консултант.
— Той е при вас!
— Той е при нас. И сега той може да почака. — Алегре мрачно кимна на м’лорд. — Макар че му стигаше умът да не привлича вниманието към себе си, опитвайки се да отлети от планетата, един от моите аналитици, който вчера дойде да прегледа новите данни, получени заедно с колието, успя да открие зависимости, които ни изведоха до този човек и позволи да го идентифицираме. Е, честно казано, арестувахме трима заподозряни, но суперпентотала позволи да изключим двама от тях. Отровата е била получена от човек на име Лука Трапан.
М’лорд беззвучно повтори това име. Лицето му се изкриви от досада.
— По дяволите! Сигурни ли сте? Никога не съм го чувал.
— Съвсем сигурни. Изглежда, е свързан с групата Бхарапутра на Архипелага Джексън.
— Е… Да, там той е могъл да получи доста объркана информация с двугодишна давност за мен и Куин. И за двете ми личности, казано честно. И това обяснява високото качество на фалшификата. Но защо толкова злобна атака? Много ме тревожи фактът, че някакъв абсолютно непознат за мене човек… Пътищата ни пресичали ли са се някога?
Алегре сви рамене.
— Изглежда, че не. Съдейки по предварителния разпит, това е бил чисто професионален капан. Макар че по времето, когато си разгромил организацията му, той не е изпитвал особена любов към тебе. Изглежда че талантът да си създаваш нови врагове още е налице. Планът е бил да се създаде пълен хаос в разследването ти веднага след като групата отлети от планетата. Съдейки по всичко, смятали са да ни подхвърлят Ворбаталия в качеството си на жертвено агне. Но ние ги хванахме около осем дни по-рано. В този момент колието току-що е било регистрирано в документите на куриерската служба.
М’лорд заскърца със зъби.
— Ворбаталия беше в ръцете ви цели два дена. И суперпентотала не ви помогна да откриете такова нещо?
Алегре се намръщи.
— Преди да дойда тук, отново прегледах всички протоколи от разпитите. Тази работа е била готова да изплува. Но за да получи отговор при разпита, дори — и особено — с използване на суперпентотал, колкото и да е полезен този серум на истината, трябва да се знае достатъчно, за да се зададе нужния въпрос. Моите следователи са се съсредоточили на принцеса Оливия. Между другото, групата по отвличането наистина е била превозена с яхтата на Ворбаталия.
— Така си и знаех. — изхъмка м’лорд.
— Смятам, че още няколко дена — и щяхме сами да се натъкнем на този план с колието. — каза Алегре.
М’лорд погледна часовника си и доста хрипкаво каза:
— Всъщност щяхме да се натъкнем на него след около час. Сами.
Алегре кимна, открито съгласявайки се с казаното.
— За нещастие, да. Госпожо Ворсоасон, — тук той докосна челото си, отдавайки й чест далеч по-отчетливо, отколкото беше прието в ИмпСи, — от свое име и от името на моята организация бих искал да ви поднеса най-искрените си извинения. Милорд ревизор. Графе. Графиньо. — Той погледна към Роик и Таура, седящи един до друг на кушетката срещу него. — За щастие, ИмпСи не е последната линия на вашата отбрана.
— Именно. — промърмори графът, който се беше настанил на твърд стол, обърнат с гърба напред, и удобно положил ръце на облегалката.
До този момент той слушаше много внимателно, но без коментари. Графиня Воркосиган седеше до него. Пръстите й легнаха на рамото му и той притисна ръката й към себе си.
Алегре каза:
— Илиян веднъж ми каза, че тайната на огромната роля, която Воркосиган играят в историята на Бараяр, се състои в това, какви хора привлича на служба при тях. Щастлив съм да видя, че това си остава така и сега. Оръженосец Роик, сержант Таура — ИмпСи ви поздравява и ви поднася такава дълбока благодарност, каквато не мога да изразя с думи.