И той им отдаде чест — сериозен жест, напълно лишен от привичната му ирония.
Роик замига и наведе глава вместо поздрав, понеже изобщо не беше сигурен има ли право на това. Той не знаеше дали не трябва да каже нещо. Оставаше му само да се надява, че няма да искат от него речи, както беше след онова произшествие в Хасадар. Това беше по-страшно и от иглена пушка. Той леко изкриви очи и улови погледа на Таура. Очите й блестяха ярко. Искаше му се да пита нея. Искаше му се да й зададе хиляди въпроси, но не тук. Ще останат ли поне още веднъж насаме? Не и в близките часове, това е сигурно.
— Е, скъпа. — М’лорд продължително въздъхна, гледайки прозрачния пакет на масата. — Мисля, че това е последното ти предупреждение. Ако тръгнеш с мен, ще тръгнеш срещу опасността. Не ми се иска да е така. Но ще бъде така, докато служа… на това, на което служа.
Бъдещата м’лейди погледна към графинята, която й отговори с доста тъжна усмивка.
— Никога не съм си представяла, че за лейди Воркосиган може да бъде иначе.
— Ще наредя да го унищожат. — каза м’лорд, протягайки ръка към колието.
— Не. — спря го бъдещата м’лейди, присвивайки очи. — Почакай.
Той замря, гледайки я въпросително.
— Това ми е изпратено като подарък. Това е мой сувенир. Ще го запазя. Бих си го сложила като знак на вежливост към твоята приятелка. — Тя посегна към пакета, взе го, подхвърли го във въздуха, хвана го — и здраво го стисна с тънките си пръсти. Хищната й усмивка зашемети Роик. — Ще го сложа като предизвикателство към нашите врагове.
М’лорд я опари с възхитения си поглед.
Графинята се възползва от удобния момент (Роик реши, че иска да попречи на сина си да се отплесне в сантименталности) и почука по ръчния си хронометър.
— А какво ще кажете и да облечете нещо? Време е да се приготвяме.
М’лорд леко пребледня.
— Да, разбира се!
Той целуна ръката на бъдещата м’лейди и изглежда, не искаше да я пуска. Графиня Воркосиган изпрати всички в коридора, оставяйки в гостната само м’лорд и братовчед му и плътно затвори вратата след себе си.
— Той изглежда много по-добре. — каза й Роик, озъртайки се назад. — Изглежда, вашето приспивателно е свършило работа.
— Да, плюс тези успокоителни, които наредих на Арал да му даде, когато отиде да го буди. Изглежда че двойната доза е точно колкото трябваше.
Тя взе съпруга си под ръка.
— Аз все още смятам, че трябваше да му дам тройна. — промърмори той.
— Стига, достатъчно е. Нашия младоженец трябва да е спокоен, не затъпял.
Тя повлече госпожа Ворсоасон по стълбите. Графът отведе със себе си Алегре, възползвайки се от случая да обсъди нещо с него — или, може би, да пийнат.
Таура ги изпрати с поглед. На устните й играеше странна усмивка.
— Знаеш ли, отначало не бях сигурна относно тази жена за Майлс, но изглежда, че доста му подхожда. Тези негови ворски шегички винаги са обърквали Ели. А Екатерин ги носи в кръвта си, като него. Господ да им помага и на двамата.
Роик смяташе да каже, че според него м’лейди е доста повече, отколкото заслужава м’лорд, но последните думи на Таура го объркаха напълно.
— А? Да. Тя е истински вор, това е вярно. А това не е лека работа.
Таура тръгна по коридора към стаята си, но на ъгъла се спря и полуобърната попита:
— Е, какво ще правиш след празненството?
— Застъпвам на нощно дежурство.
Роик изведнъж осъзна неприятно какво означава „през цялата проклета седмица“. А Таура ще остане на Бараяр само десет дена.
— А-а!
Тя бързо се отдалечи. Роик погледна часовника си и изпъшка. Онзи щедър срок, който беше планирал да отдели за обличане и подготовка за тържественото дежурство, почти беше изтекъл. Той на бегом хукна по стълбите.
Когато Роик успя да заеме отреденото му място, гостите вече започнаха да пристигат. На него му бе отредена ролята на помощник на Пим, който стоеше зад гърба на граф и графиня Воркосиган. Някои от най-близките гости вече бяха по местата си — лейди Алис Ворпатрил, изпълняваща длъжността помощничка на домакинята и общ организатор, нейния добродушно разсеян кавалер, Саймън Илиян, двамата Ботари-Джесек, Мейхю, когото Ники изглежда беше прикрепил към себе си за постоянно, всякакви Ворвейни, изливащи се от препълненото жилище на лорд ревизор Вортиц в стаите за гости на замъка Воркосиган. Приятеля на м’лорд комодор Галени, началник на комарския отдел на ИмпСи, пристигна преди другите с жена си и най-близките сподвижници на м’лорд от партията на прогресистите, Ворбретен и Ворутиер.
Комодор Куделка и съпругата му, които всички познаваха като Ку и Дру, пристигнаха с дъщеря си Марсия. Марсия трябваше да бъде шаферка на госпожа Ворсоасон, замествайки най-близката приятелка на бъдещата м’лейди, друга дъщеря на Куделка, Карин. Карин Куделка още не беше завършила образованието си на Колония Бета. Тя и братът на м’лорд, Марк, щяха да липсват на много хора днес (но не и на Роик, който още помнеше инцидента с буболечешкото масло), но междупланетните полети щяха да отнемат твърде много време. Но като сватбен подарък Марк подари на новобрачните сертификат за едноседмична почивка в луксозен и много скъп бетански курорт, така че най-вероятно м’лорд и съпругата му щяха скоро да посетят брата на м’лорд и приятелката на м’лейди, да не говорим за бетанските роднини на м’лорд. От гледна точка на охраната, този подарък поне отлагаше всички проблеми с безопасността за по-неопределено време.