Лейди Алис, в ролята си на сватбен суфльор, възглавяваше церемонията. След нея вървеше булката, опирайки се на ръката на объркано примигващият й баща. Тя цялата светеше в своето болеро и пола от бежов бархет, обшит със сребро. Краката й, обути в елегантни ботушки, стъпваха решително, а погледът й търсеше в тълпата едно-единствено лице. Тройния наниз от перли, украсяващ шията й, преливаше от предизвикателни сигнали, разбираеми само за неколцина от присъстващите. Съдейки по леко притворените очи и странната усмивка, император Грегор също се числеше към тях.
Сигурно Роик беше единственият от присъстващите, чийто поглед не се задържа върху булката, защото редом до мащехата й, на мястото на… не, в качеството си на шаферка вървеше сержант Таура. Роик изкриви очи, продължавайки да стои изпънат. Да, ето я и Марсия Куделка — стои с доктор Боргос във външния кръг. Явно беше низвергната до обикновен гост, но не изглеждаше обидена. Нещо повече — тя като че ли наблюдаваше Таура с удовлетворение. Тоалетът на Таура изглеждаше точно така, както беше обещала лейди Алис. Бархетът с цвят на шампанско беше подбран точно според цвета на очите й, които блестяха ярко и изглеждаха още по-големи. Ръкавите на болерото и дългата пола бяха украсени с черна ивица, обшита със спирални шарки. Кремави орхидеи бяха вплетени в събраните й на възел коси. Роик си помисли, че през целия си живот не беше виждал нещо по-поразително и екзотично.
Всички заеха местата си. М’лорд и бъдещата м’лейди застанаха във вътрешния кръг, вкопчвайки се за ръце точно като двама умиращи влюбени. Булката не просто сияеше, тя светеше цялата. Младоженеца изглеждаше шашардисан. На Лорд Иван и Таура бяха подадени две чувалчета със зърно, за да затворят кръга, след което застанаха в своите лъчи на звездата между графа и графинята и Ворвейн с жена си. Лейди Алис започна да чете обетите, а м’лорд и бъдещата… не, вече настояща м’лейди ги повтаряха. Нейният глас звучеше ясно, неговият трепна веднъж. Целувката изглеждаше удивително изящно: м’лейди приклекна в изящен реверанс, така че на м’лорд не му се наложи да се протяга нагоре. Това говореше за предвидливост и репетиции. Много репетиции.
Лорд Иван демонстративно разкъса зърнения кръг с ботуша си и тържествуващо получи на изхода целувка от новобрачните. Лорд и лейди Воркосиган излязоха от ослепителната ледена градина, минавайки между строените в две колони оръженосци. Извадените шпаги се спускаха в краката им, а зад гърба им приветствено се вдигаха. А когато Пим възглави Поздравът на Оръженосците, двайсет възторжени мъжки гласа се разнесоха из градината, многократно се отразиха от стените, обкръжаващи градината и с грохот се понесоха в небето. М’лорд ухилено се огледа и смутено почервеня, явно зарадван от такъв оглушителен прием.
В ролите си на шаферка и кум Таура и лорд Иван ги следваха, хванати под ръка. Тя беше наклонила глава и се смееше, слушайки думите му. Оръженосците продължиха да стоят изпънати, докато главните участници в церемонията минаваха покрай тях, след което в строй измаршируваха след тях. Отзад тръгнаха тълпите с гости — всички се връщаха в замъка Воркосиган. Всичко мина идеално. Пим имаше такъв вид, като че ли всеки момент щеше да припадне от облекчение.
Парадната столова на замъка Воркосиган можеше да побере деветдесет и шест души: за целта двете дълги маси се поставяха паралелно. Тези, за които нямаше място, ги настаниха в съседната стая, зад широка арка, така че всички присъстващи седнаха на практика едновременно. Тази вечер обслужването на масите не влизаше в задълженията на Роик, но в ролята си на пазител на реда и помощник в случай на непредвидени ситуации той трябваше да остане на крака и да обикаля из залите. Таура седеше на главната маса сред участниците в церемонията и най-почетните гости. Тя изглеждаше истински щастлива от разговора с високия тъмнокос красавец лорд Иван и високия тъмнокос и слабоват император Грегор. Роик не можеше да й пожелае по-добри събеседници, но изведнъж откри че мислено убива Иван и го заменя със себе си… А нали Иван и императора бяха образец на остроумие и находчивост! Те караха Таура да се смее — и зъбите й бляскаха без всякакво смущение. А Роик сигурно щеше само да седи и мълчаливо да я гледа…