Марсия Куделка мина покрай него под арката, където се беше спрял за малко и го дари с весела усмивка.
— Привет, Роик.
Той кимна:
— Мис Марсия.
Тя проследи устремения му към главната маса поглед.
— Таура изглежда великолепно, нали?
— И още как. — Той се поколеба. — А защо вие не сте на нейното място?
Тя леко понизи глас:
— Екатерин ми разказа какво се е случило вчера. И ме попита дали няма да се обидя на замяната. А аз й казах: „Господи, разбира се, че не!“ Освен всичко останало, това ме избави от необходимостта да стоя там и да говоря с Иван.
Тя смръщи носле.
— Това е… много уместно от страна на м’лейди.
Тя сви рамене.
— Това беше единствения знак на внимание, който можеше да окаже лично. Воркосиган, разбира се, са изключителни хора, но трябва да признаеш, че те поглъщат целия. Но при това, разбира се, получаваш невероятни приключения.
Тя се повдигна на пръсти и неочаквано целуна Роик по бузата.
Той изумено докосна с пръсти мястото на целувката.
— Това пък за какво беше?
— За твоята роля през изминалата нощ. За това, че ни избави от необходимостта да живеем с истински побъркан Майлс Воркосиган. За времето, което му оставаше.
Пълният й с ирония глас изведнъж трепна. Тя тръсна светлите си къдрици и се отдалечи.
В чест на радостното събитие чашите се пълнеха с най-добрите вина на графа, към които се числяха и няколко исторически бутилки, сервирани на главната маса — те бяха сложени в избата още преди Периода на Изолация. След това празненството се премести в бляскавата бална зала, приличаща на цветна градина и пълна с главозамайващи аромати на неочаквано настъпила пролет. Лорд и лейди Воркосиган откриха танците. Онези, които и след трапезата бяха запазили способността си да се движат, ги последваха по излъскания до блясък мозаичен под.
В един момент Роик успя да остане за кратко насаме с Таура, която наблюдаваше танцуващите двойки.
— Танцуваш ли, Роик? — попита го тя.
— Не мога. Дежурен съм. А ти?
— Боя се, че не знам нито един от тези танци. Макар че не се съмнявам — Майлс би ми натресъл учител по танци, ако се беше сетил за това.
— Честно казано, — призна си той полугласно — аз също не мога да танцувам.
Ъгълчетата на устата й се повдигнаха.
— Е, ако искаш това да си остане така, не казвай на Майлс. Иначе ще те накара да подскачаш още преди да си съобразил какво става.
Той с труд се сдържа да не захихика. Не беше лесно да се намери отговор на подобни думи, но прощалното му махване с ръка не изразяваше несъгласие.
По време на шестия танц м’лейди танцуваше близо до Роик с по-големия си брат Хю.
— Великолепен накит, Кет. От съпруга ти, нали?
— Честно казано, не. От един от деловите му парньори.
— Скъп подарък!
— Да. — От слабата усмивка на м’лейди на Роик му полазиха мравки по гърба. — Предполагам, че му е струвал всичко, което е имал.
Танцът ги отнесе нататък.
Таура определи всичко много точно. Тя наистина подхожда на м’лорд. И господ да помага… на враговете им.
Точно по разписание пристигна флайера, с който новобрачните щяха да отлетят. Беше още рано, но полетът до Воркосиган-Сърло и езерното имение, където младоженците смятаха да прекарат медения си месец, продължаваше около два часа. И по това време на годината там ще бъде тихо. Всичко ще е покрито със сняг и спокойствие. Роик не можеше да си представи хора, които да имаха по-голяма нужда от малко спокойствие.
Поканените в замъка Воркосиган гости трябваше да прекарат няколко дена под опеката на графа и графинята, макар че галактическите гости по-късно също щяха да идат до езерото. На Роик му беше дадено да разбере, че освен всичко останало, госпожа Ботари-Джесек с мъжа си и дъщеря си е пожелала да посетят намиращият се там гроб на баща й и да направи прощален помен.
Роик мислеше че Пим ще управлява флайера, но за негово изумление зад щурвала седна оръженосец Янковски. Под шумните викове на роднини и приятели новобрачните заеха местата си в пътническото отделение.
— Промених малко графика. — тихо съобщи Пим на Роик, докато двамата стояха усмихнати до вратата, изпращайки флайера с поздрави. Когато се затваряше сребристата врата на отделението, се видя как м’лорд и м’лейди буквално рухнаха в обятията си, изразяващи в равни дози любов и умора. — През следващата седмица аз ще поема нощните дежурства в замъка Воркосиган. А ти получаваш една седмица отпуск с двойно празнично заплащане. С личната благодарност на м’лейди.