Лейси Алис спокойно каза:
— Нали вече решихме, че неизкусителния външен вид е подходящ за далеч по-малки момиченца.
— Искате да кажете — за тези, които са с доста по-нисък ръст?
— Красотата може да бъде много различна. На вашата е необходимо достойнство. Аз самата никога не бих се украсила с розови панделки!
На Роик му се стори, че това беше казано с известно отчаяние.
Таура погледна към лейди Алис: изглежда това заявление я беше поразило.
— Да… Сигурно е така.
— Ще привлечете към себе си по-смелите мъже.
— О, това го знам. — Таура сви рамене. — Просто се надявах на… по-голям избор, поне сега. — И тя едва чуто добави: — И той вече не е свободен.
„Кой е този Той?“ — неволно си помисли Роик. Това беше казано с много тъжен тон. Някой много висок поклонник, който вече е слязъл от сцената? По-висок от Роик? Такива мъже не се срещат много често.
Лейди Алис завърши деня като заведе своята подопечна в кафето с ограничен достъп, което беше много популярно сред дамите, причисляващи себе си към класата на висшите вор. Това беше отчасти с образователна цел, отчасти — за удовлетворяване на нуждите от яростния обмен на веществата на Таура. Докато сервитьорът им носеше блюдата едно след друго, лейди Алис енергично я засипваше със съвети за всичко, започвайки от това как изящно да излезе от лимузината с тясна пола, с осанката, поведението на масата — чак до тънкостите в статуса на различните вори. Независимо от гигантските си размери Таура беше в прекрасна форма, а и не се оплакваше от липса на координация — така че възприемаше всичко в движение и постигаше потресаващи успехи.
Роик, на когото в това обучение беше отделена ролята на джентълмен, беше подложен на рязка критика. Отначало той се чувстваше страшно неловко и не на място, но скоро разбра, че редом до Таура може да счита себе си за невидим. Дори и да привличаха косите погледи на другите посетители, то поне коментарите им бяха достатъчно тихи или отдалечени, така че той не чувстваше необходимост да им обръща внимание. За щастие, цялото внимание на Таура беше приковано към нейната наставница. И за разлика от Роик, на нея не трябваше да й се повтаря два пъти едно и също указание.
Когато лейди Ворпатрил се отдалечи, за да обсъди някаква тънкост с метр д’отела, Таура се наведе над него и прошепна:
— Тя е много добре запозната с всичко това, нали?
— Повече от всички останали.
Тя се облегна и удовлетворено се усмихна:
— Хората на Майлс винаги са най-добрите. — И при това оценяващо погледна Роик.
Келнера преведе покрай тях добре облечена вореса, която водеше момиченце, приблизително на една възраст с Ники. Преди да стигне до стола си, момичето рязко спря и се втренчи в Таура. Ръката й с изпънат пръст изумено се повдигна:
— Мамо, виж тази огромна…
Майка й бързо я хвана за ръката, хвърли им разтревожен поглед и започна тихо да се кара на момичето колко е невежливо да се сочи с пръст. Таура отправи към момичето широка дружелюбна усмивка. Това беше грешка…
Момичето изписка и скри лицето си в полата на майка си, вкопчвайки се отчаяно в нея. Жената хвърли към Таура изплашено-яростен поглед и повлече момичето обратно, не към масата, а към изхода. В другия край на залата лейди Алис стремително се обърна.
Роик погледна към Таура — и веднага съжали. На лицето й отначало застина гримаса на ужас — а после изведнъж жално се смръщи. Изглеждаше готова да се разплаче, но задържа дишането си и се овладя.
Напрегнат, готов да се хвърли (накъде?), Роик безпомощно се облегна назад. Нима м’лорд не му поръча да я пази именно от такива инциденти?
Трепетно преглъщайки, Таура успокои дишането си. Видът й беше нездрав, като след раняване с нож. Но какво можеше да направи той? Не можеше да извади парализатора и да стреля в ужасеното момиченце!
Мигновено преценявайки станалото, лейди Алис бързо се върна при тях. Хвърляйки на Роик недоволен поглед, тя седна на мястото си. С някаква жизнерадостна забележка тя се опита да заглади впечатлението от случката, но не успя да възстанови приятната атмосфера. Таура през цялото време се опитваше да се свие и да изглежда по-малка, което беше безполезно, а започвайки да се усмихва, веднага се сепваше и се опитваше да прикрие устата си с ръка.
На Роик много му се искаше отново да стане патрулен в глухите улички на Хасадар.