Выбрать главу
* * *

Връщайки се в замъка Воросиган със своите подопечни, Роик се чувстваше така, като че ли са го прекарали през сокоизстисквачка. Със задника напред. И то няколко пъти. Опитвайки се да види нещо иззад планината от кутии, които му се наложи да носи (останалите, както мадам Естел увери Таура, щяха да ги доставят в замъка), той успя да ги внесе в къщата, без да изпусне нито една. Под ръководството на лейди Ворпатрил той предаде кутиите на две прислужнички, които бързо ги отнесоха.

От читалнята се дочу гласът на м’лорд:

— Вие ли сте, лельо Алис? Ние сме тук.

Роик със закъснение се вмъкна след толкова неприличащите една на друга жени и успя да види как м’лорд представя сержант Таура на бъдещата си съпруга, госпожа Екатерин Ворсоасон. Тя явно — както изглежда, всички останали, с изключение на Роик — беше предупредена предварително: без дори да мигне, тя протегна ръка към грамадната жена и я поздрави с безупречна вежливост. Бъдещата м’лейди тази вечер изглеждаше доста уморена — макар че вероятно това впечатление отчасти се обясняваше със скучното сиво полутраурно облекло, което тя продължаваше да носи. Тъмните й коси бяха прибрани в строг кок. Облеклото й прекрасно се съчетаваше със сивия граждански костюм, от онези, които предпочиташе м’лорд, така че изглеждаха като двама играчи от един отбор.

М’лорд огледа новия зелен костюм с искрено одобрение.

— Великолепна работа, лельо Алис! Знаех си, че мога да разчитам на вас. А с тази прическа ефектът е просто потресаващ, Таура. — Той вдигна глава нагоре. — Да не би флотските медици да са успели да намерят нови методи за лечение? Изобщо не виждам бели косми. Великолепно!

Тя се поколеба за секунда, но после каза:

— Не, просто си купих индивидуално подбрана боя за коса.

— А! — Той направи извинителен жест, като че ли се опитваше да отхвърли предишните си думи. — Е, изглежда великолепно.

От преддверието се дочуха гласове; оръженосец Пим въвеждаше нов гост.

— Можеш да не обявяваш пристигането ми, Пим.

— Да, сър. Те са тук. И лейди Алис току-щи пристигна.

— Още по-добре.

Саймън Илиян (шеф на ИмпСи в оставка) влезе в читалнята, сведе се над ръката на лейди Алис, след което я взе под ръка. Тя ласкаво му се усмихна. Илиян също прие съвършенно спокойно запознанството си със сержант Таура, целуна с поклон ръката й и каза:

— Много се радвам, че най-накрая имам възможност да се запозная с вас, сержант. Надявам се, че засега вашето гостуване в Бараяр протича приятно?

— Да, сър. — смутено отговори тя, явно преодолявайки желанието си да отдаде чест само защото той продължаваше да държи ръката й. Роик прекрасно я разбираше: той също беше по-висок от Илиян, но страшният шеф на Имперската служба за безопасност предизвикваше дори у него желание да отдаде чест, а той дори не беше в армията! — Лейди Алис беше великолепна.

Изглежда никой не възнамеряваше да споменава за неприятния инцидент в кафето.

— Това не ме учудва. А, Майлс — добави Илиян, — тъкмо идвам от императорския дворец. Точно когато се сбогувах с Грегор, донесоха приятна новина. Днес лорд Ворбаталия е арестуван в космодрума на Ворбар-Султана: опитал се да напусне планетата с променена външност.

М’лорд въздъхна продължително.

— Е, значи това противно задание е приключено. Отлично. Боях се, че ще се проточи през целия Зимен празник.

Илиян се усмихна:

— На мен ми се стори, че именно затова се зае толкова енергично с него.

— Ха! Ще се опитам да изтълкувам всичко в полза на нашия скъп Грегор и ще смятам, че възлагайки ми тази задача, той не е мислил за моя личен краен срок. Тази каша наистина се забърка напълно неочаквано.

— Задание? — попита сержант Таура.

— Моята нова длъжност на Имперски ревизор преди около месец направи странен и неочакван завой в посока на криминално разследване. — обясни м’лорд. — Открихме, че лорд Ворбаталия, който е наследник на граф (както и аз) на един от южните окръзи, се е забъркал с шайка джексъниански контрабандисти. Или, може би, е купен от тях. Накратко, по времето когато дойде часът за разплата, той беше затънал до уши в търговия със забранени стоки, в истории със заложници и убийства. Много гадна компания, но със задоволство мога да съобщя, че тя напълно прекрати своята дейност. Грегор обмисля дали да не изпрати джексънианците у дома им в кутия, замразени по всички правила. Нека техните покровители да решават дали си струва да харчат пари за съживяването им. Ако в края на краищата следствието установи, че Ворбаталия е виновен за всичко, което си мисля… сигурно ще му разрешат да извърши самоубийство в затвора, заради баща му. — М’лорд се намръщи. — А ако не е, ще се наложи да убеждаваме Съвета на Графовете да утвърди по-прям начин за възстановяване на ворската чест. Не трябва да се допуска корупцията на толкова високо ниво да се разпространява и да опорочава всички ни.