От всички въпроси, над които размишлявах безкрай през последните години, не е останал помен. Преди всичко те са несъстоятелни, защото, ние, хората, не сме отговорни един за друг. Не можем да си дадем абсолютно нищо, включително любов. А не можем и да си отнемем нищо, дори и живота. Всеки следва своя път през безграничната безвременна пустота. Всичко останало е илюзия, измислица на клетия ни заблуден ум.
Ако остана така още малко, ще заспя. Ставам и отварям вратата на кухнята. Излизам на тясна палуба при кърмата на корабчето. До руля има три бидона бензин и две големи кофи за боклук. Подвижно мостче извежда на павирания кей. Дъждът е спрял, но камъните още блестят. Плаващата къща се намира в дълъг широк канал. По-нататък чернеят сгради, още по-нататък се простира дълъг висок зид, вероятно на склад. В нощното небе се откроява самотен кран. Тихо е, градският шум не стига дотук. Фигел добре е избрал мястото. Не съм стъпвал в тази част на пристанището, но знам, че наблизо е докът Зеебюрхер, който Мигел спомена пред Фигел.
Потръпвам от студения свеж въздух и бързам да се върна в салона. Прекосявам го, извръщайки глава от трите трупа, и отварям вратата, на която са окачени шлиферът и шапката ми. Озовавам се в малко преддверие. Освен изхода вляво има дъбова врата. Води към спалня — неголяма, но добре обзаведена. Над половината е заета от огромно двойно легло, застлано с бродиран пухеник. Има още луксозна тоалетка с кръгло огледало, двоен умивалник и бял полиран гардероб. На стената виси картина в масивна позлатена рамка. На нея е нарисувана закръглена гола жена с дълги руси коси, неудобно сгърчена в желязната прегръдка на рицар тип Лоенгрин. Сантиментално и жестоко, любов по тевтонски. Гардеробът е празен, както и тоалетката. Помещението е влажно и студено, но скъпата електрическа печка в ъгъла показва, че при желание може да стане уютно и топло.
Запалвам цигара и се връщам в салона. Вдигам набързо одеялото и покривам с него краката и корема на Ахмад. После се заглеждам умислен в трите тела на мъже, търгували с живи тела, които също, по-бързо или по-бавно, ще се превърнат в безжизнени тела. Отвратителна е плътта. Мигел, разбира се, е прав. Тези престъпления така и няма да отведат до истинския извършител, онзи невинен старец в Кайро. Чувствам, че ми призлява, и бързо отивам в кухнята.
На полицата над мивката има купчинка кърпи за чинии. Прорязвам леко шева на една с джобното си ножче и се оказва, че без усилие мога да нацепя плата на дълги тънки ивици. Навързвам ги една за друга, докато се получават две връвчици по около десетина метра. Ще свършат работа. В шкафа намирам шише зехтин и наливам от него в една тенджера. Внимателно намотавам едната връв и я потапям в тенджерата. После отивам за трите бидона бензин. Единият оставям до Ахмад, а втория — между Фигел и Мохтар. Третият отварям и заливам с половината му съдържание труповете. Връщам се в кухнята, изваждам връвта от тенджерата и я изстисквам. Докато я усуквам заедно със сухата, си мисля, че от това ще стане чудесен бавно горящ фитил. Единият край подпъхвам под вратата на кухнята, после влизам в салона, като размотавам връвта на артистични зигзази. Другият край завързвам за едно копче на палтото на Фигел. Наплюнчвам пръста си и го доближавам до пода. Има леко течение. Достатъчно, за да разпали фитила, но не толкова силно, че да го угаси. Слагам си шапката, изгасвам лампата и излизам през кухненската врата. Преди да я затворя, запалвам края на фитила със запалката си. Добре гори. Преценявам, че имам двайсет минути до половин час.
С бърза крачка по безлюдния кей стигам до редицата тъмни къщи. Завивам по някаква пряка, после по втора. Спирам пред замъглената от пара витрина на бар. До него има бакалница, потънала в мрак, но на втория етаж свети зад розови пердета. Натискам звънеца и резето щраква веднага. Не съм сбъркал адреса. Вмъквам се вътре и проточвам врат към раздърпаната млада жена, застанала навръх стръмно стълбище, все още стиснала шнура, който задвижва резето в ръка. Халатът й виси разкопчан и изпод него се виждат черни дантелени бикини и черен сутиен. Изваждам от джоба си сребърна монета от два гулдена и половина и й я мятам.