— Защо тогава ти е давал наркотик, вместо да ти помогне да се отучиш от него?
— Защото искаше да спи с мен само когато бях дрогирана, а той — пиян. Казваше, че единствено в такива моменти забравял реалността и не се чувствал мерзавец. Как да ти кажа, тогава сякаш не беше той. А и мен излекува от досадното самоуважение. Както и да е, ще отида при жена му, после ще видим.
— Ако отидеш у жена му, ще си навлечеш неприятности.
— Защо?
— Защото Фигел и двамата египтяни работеха за някой си в Кайро, който, доколкото чух, никак не си поплюва. Когато се види, че тримата му агенти не се връщат с „Джибути“, той ще започне да се чуди какво ли им се е случило, и ще прати хора да проучат, а такива хора никак не са приятни. Те ще знаят адреса на Фигел в Бейрут и по-добре да не си там, когато се появят. Нямаш ли тук някакви роднини, при които да отидеш?
Тя рязко поклаща глава. Хапчето вече е успокоило болката й, духът й се възвръща.
— На четиринайсет години останах без баща и майка, отгледа ме по-голямата ми сестра. Онзи негодник, мъжът й, не можеше да ме понася и щом станах на осемнайсет, и двамата си отдъхнаха, че могат спокойно да ме изхвърлят на улицата. Не искам да ходя при тях, а и те няма да ме приемат. За нищо на света.
— В такъв случай ще отида при Бърт. Прочетох писмото му и мисля, че много те обича. Питам се само защо му е трябвало да ти изпраща писмо, вместо да дойде и да поговорите за всичко.
Държа се точно като дребнавия капитан Уеда. Но искам всичко да е ясно и наред. А и Евелин не възразява.
— Не му казах адреса, за да не дойде. Изпрати писмото на името на Фигел в „Клод“. Не исках Бърт да знае кога и как ще напусна Амстердам — тя се замисля. Погледът ми спира на дълбоките бръчки, вдълбани покрай плътните й устни. — Не, няма как да се върна при Бърт, и бездруго достатъчно беди му навлякох. Родителите му са много набожни хора. Те не възразиха против това, че се е свързал с артистка, или поне немного остро, не се противопоставиха и синът им да се ожени, макар че още следва, стига да се ожени, както му е редът. Когато се пренесох при Бърт без сватбени камбани, те се отрекоха от горкото момче и му спряха издръжката.
— Бърт не е искал да се ожените, така ли?
— Естествено, че искаше. Само че не разбирате ли, не можеше да не откажа. Ако го бях срещнала, докато бях само на цигари, щях да приема. Спокойното всекидневие на амстердамска домакиня не е идеалът ми за щастлив живот, но кой може да каже дали щастието е чак толкова забавно. Тъй или инак, с Бърт се запознахме два месеца след като Фигел ме бе наел. Тоя мой късмет! Да имате цигара? Моите свършиха — подавам й цигара и огънче, тя смуква дълбоко и продължава унило: — Имах намерение след време да пиша на Бърт от Бейрут и да му съобщя, че няма да се върна, защото съм срещнала един чудесен човек и съм се омъжила за него. Бърт щеше да потъгува, но след време щеше да си стъпи на краката и всичко да си дойде на мястото. Аз не съм светица, както вече ви е ясно, но знам кога да си тръгна, за да не объркам живота на друг човек.
— Много мъже на драго сърце се оставят някоя жена да им обърка живота — казвам. — Това им вдъхва усещането за стойност. А мъжете обичат това усещане.
— Може и така да е. Но Бърт е още много млад. Тежко изживя скъсването с родителите си, защото е бил много близък с майка си. Разбирате ли, той не е като нас, той е безнадеждно сериозен. За нищо на света не би продължил връзката си с мен без църковна венчавка и официален брак, ако не му бях казала, че и на това ще му дойде времето, когато и двамата бъдем напълно сигурни, че го искаме. Как да ви кажа, той все се мъчи всичко да си обясни, все се тревожи какво става по света. Слушах го, защото харесвах гласа му, пък и приятно е да слушаш човек, който наистина мисли онова, което казва, за разлика от повечето хора. Ако Бърт разбере каква съм всъщност, ще се самоубие. Може и да не ви се вярва, но точно това ще направи.
— Изобщо не съм съгласен с вас. Ако Бърт наистина е такъв, какъвто то описвате, той ще се радва да помогне на една пропаднала жена, както е описано в книгите, които е чел у дома. Според мен трябва да му кажете всичко. Е, разбира се, без да споменавате, че сте спали с Фигел. Честността, също като милосърдието, е най-полезна в благоразумни граници. Тя ме изглежда злобно.
— Вие не можете да разберете Бърт. Той е открито, честно момче. А и не искам вече да съм задължена на никого до края на живота си. Най-малкото на Бърт — тя прехапва устни. После ме изглежда изпитателно и добавя рязко: — Преди няколко часа казахте, че ако реша, мога да тръгна с вас. Предложението в сила ли е още?